Спираме до задницата на джипа на Марино и оставяме багажа на Бентън. Куинси вие още по-силно, а след миг започва да лае.
— Луси е свидетелка — отговаря ми Бентън. — Адвокатът на защитата я призовал миналото лято.
— И не ни е казала?
Чудя се дали Карин Хегъл искаше да говори с мен точно за това.
— Мисля, вече знаеш добре, че Луси се справя с проблемите по свой собствен начин.
— Това, с което се е справила по свой собствен начин, сега включва и убийство. А пък то може да е свързано с онези, по които ти работиш. Може датата на делото да е само съвпадение, но ужасно ме притеснява. Знам, че адвокатката на момичето, Карин Хегъл, се тревожи достатъчно за собствената си безопасност, за да не живее в дома си в момента. Според нея хората от „Дабъл Ес“ са опасни. А и ми намекна, че може да са свързани с доста високопоставени личности.
— Разположението на труповете и наличието на плата не са били съобщени публично — казва Бентън. — Поне доколкото знам.
— Значи надали говорим за имитатор.
— Вероятно не е истинската причина Гранби да прикрива всичко по случаите, но в този миг идеята му ми харесва.
Пиша съобщение на Харълд да дойде да отключи вана.
— Калта ще ти свали обувките от краката. Надявам се да имаме допълнителен чифт гумени ботуши, които да обуеш. Няма нищо — гукам нежно и правя всичко възможно да успокоя Куинси, като потупвам задното стъкло на джипа на Марино. — Всичко е наред — уверявам го.
Бентън се вторачва в палето на Марино, което лае и рие с лапи, нещастно в клетката си.
— Горкото куче — казва той.
13
Местопрестъплението е гъста кал в средата на академична империя, която започва да се размърдва. Минава осем и трупът бе откаран в службата ми преди малко, когато започна да просветлява.
Слънцето е ниско зад тухлените сгради, където река Чарлс тече бавно към бостънското пристанище и морето. Парченца синьо небе надничат иззад мрачните облаци, които променят формата си и се движат непрестанно. Вятърът утихна. Не заплашва да завали отново. Стоя на паркинга до отворената порта и чакам Бентън. Няма да си тръгна, докато той е тук и си върши работата, сам на мястото, където се оттегля, болезнено място, едва поносимо.
Разхождам се по мокрия асфалт и от време на време говоря по телефона. Наблюдавам самотната работа на съпруга си и си спомням защо бях така силно привлечена от него. Мисля си колко силно го обичам. Вече не помня време, когато да не съм го обичала, а нещата не започнаха така. Неприязънта ми бе силна отначало, когато бях новият главен съдебен лекар на Вирджиния, а той беше Вълшебника от Странния свят, както презрително го наричаше Марино. Намирах хубавата външност и острия мозък на Бентън за прекалени и незабавно реших, че е строг като скъпите си елегантни костюми.
В онзи етап от живота си падах по по-елементарни мъже, които не изискваха усилия да поддържаш връзката и не нанасяха щети. Исках мъже, от които да се освободиш лесно, евтини и семпли мъже за секс, за да забравя каквото знаех поне за известно време. Не се интересувах от прочут служител на ФБР, изготвящ профили на престъпници, женен и надут, чиито легенди нахлуваха в стаята преди него също като уханието на афтършейва му.
Бях живяла в Ричмънд кратко време и се борех с неща, които не бях могла да предвидя, когато поех работата в щат, управляван изцяло от мъже. Бях готова да не харесам Бентън Уесли и да му покажа пренебрежението си. Бях чувала за привилегированото му детство в Нова Англия. Смятаха го за талантлив и способен, специален агент с кристална топка, цитиран в „Таймс“ заради обяснението, че жестоките сексуални психопати са рембрандовците сред убийците.
Аналогията ми се стори адски обидна. Помислих си, че Бентън е педантичен нарцисист, но като гледам назад, се изненадвам, че не станахме любовници още по-рано. Стана първия път, когато работихме заедно по случай вън от града, на стотици километри на югозапад, в евтин мотел, където бих се върнала с него хиляди пъти, ако все още беше там.
Лъжите и тайните ни срещи напомняха за поведението на наркомани и алкохолици. Открадвахме всеки момент, който можехме, безсрамни и дръзки. И се отървавахме безнаказано. Срещахме се на паркинги. Използвахме обществени телефони. Не оставяхме съобщения и не си пишехме писма. Обсъждахме случаи, които нямаше нужда да обсъждаме, посещавахме едни и същи конференции, настанявахме се в хотели под чужди имена. Не оставяхме улики и не създавахме сцени. А след като Бентън се разведе и дъщерите му отказаха да говорят с него, продължихме тайната си връзка, сякаш бе незаконна.