В настоящето, на улица „Васар“, Бентън изчезва в Симънс Хол, лабиринт от кубове и прозорци, който напомня за метална гъба. Нямам представа какво прави и защо, макар да подозирам, че иска емоционално тълкувание от сградата. Иска да чуе от нея дали е замесена в онова, за което вече не се съмнявам, че е убийство. Знам, че смъртта на Гейл не е била кротка и спокойна. Виждам го в кървавочервените й очи и си представям бученето в главата й и нарастването на напрежението.
Поглеждам си телефона, когато получавам съобщение от рентгеноложката Ан, симпатична и разумна експертка, успяла да се обучи в безброй дисциплини. Трупът се намира в скенера и Ан е открила нещо любопитно.
— Малък пневмоторакс вдясно — обяснява ми тя веднага след като вдига телефона. — Скенерът показва въздух в плевралнато пространство на горната част на дроба. А това говори за някакъв вид травма.
— Не забелязах нищо тук на местопрестъплението. Никакво нараняване по гърдите — отговарям. — Но не работех при най-добрите условия. Разполагах само с фенер.
— Нещо е причинило колапса на белия й дроб.
— Имаш ли представа какво?
— Не мога да я прегледам вътрешно, освен ако не искате да я разповия, доктор Скарпета.
— Не и без мен — нареждам, докато наблюдавам как Мачадо и Марино се мъчат да съберат улики от стълб на оградата. — А щети по меките тъкани? Виждаш ли вътрешни кръвоизливи?
— Минимално кървене в горната част на гърдите — отговаря тя, а аз се разхождам бавно из паркинга, неспокойна и замислена. — Малко над и вляво от гърдата й.
— Не виждаш никакви счупени ребра, нали? — предполагам.
— Никакви фрактури. Май не разполагаме с дрехите й, а?
— Имаме една обувка, която може да е нейна. Засега нищо друго.
— Лошо. Наистина лошо. Адски ми се иска да разполагахме с дрехите й.
— И на мен също. Други радиологични аномалии?
Облаците се разпръсват и температурата се повишава.
— Има плътни частици от някакво вещество в носа и устата й — отговаря Ан.
— Ами синусите и дробовете? Вдишала ли е от това вещество?
— Не изглежда така.
— Е, това е важно. Ако е била задушавана с нещо, по което има от флуоресцентното вещество, бих очаквала да е вдъхнала от него.
Откритията са озадачаващи и си противоречат.
— Каквото и да е, има типичната рентгенова плътност на дребни бъбречни камъни — казва Ан. — Нямам представа какво може да е.
— Намерих висока концентрация около носа и устата й, както и в очите й — съобщавам и гледам как Марино вади чифт клещи за тел от кутията с инструменти. — Но ако не е вдишала нищо, това определено е странно. Продължавам да се чудя дали веществото е било трансферирано след смъртта.
— Мисля, че е възможно. Виждам го в носа и устата й, но не много навътре, така че може да е попаднало вътре, след като е спряла да диша. Има и известно количество между устните и зъбите й. Нещо, което прилича на плат — казва Ан. — Личи си ясно на скенера.
— Съсиреци?
— Не знам как иначе да го опиша. Неправилни форми, по-плътни от кръв, но не така плътни като кост.
— Не забелязах никакви съсиреци. Нищо външно. Веществото, което флуоресцира, е много фино, като прах, и се съмнявам, че можеш да го видиш без увеличение. Вероятно е следа от по-плътното вещество в носа и устата й.
— Била е държана с лицето надолу в нещо — предполага Ан.
— Няма контузии и драскотини по лицето и врата й. Обикновено, когато някой е държан с лицето надолу в прах, кал, плитка вода, има значителни наранявания по устните, носа и бузите. И се вдишва какво ли не, докато човекът се бори да си поеме дъх. По принцип откриваме калта и водата в синусите и дихателните пътища, понякога в стомаха и дробовете.
— Единственото, което мога да ви кажа със сигурност, доктор Скарпета, е, че я е убило нещо друго, а не съсипаният дроб.
— Разбира се — съгласявам се. — Но ако дишането й вече е било съсипано, била е по-уязвима за задушаване.
Подозренията ми, че флуоресциращото вещество е попаднало върху Гейл Шиптън след смъртта й, се засилват. Защо? И къде е била? И дали утайката е попаднала върху нея случайно, или убиецът е искал да я открием? Лъскавото вещество не е характерно за калното игрище, а е дошло отнякъде другаде.
— Със сигурност не са я убили дробовете й — продължавам да обяснявам. — В момента не знам каква е причината, но смъртта й определено не е естествена. Ще работя по този случай като по убийство. Ще го обявя за възможно задушаване с допринасящи усложнения. Ще съм ти благодарна, ако предадеш това на Брайс, за да го държим в течение. Но моля те, напомни му, че все още няма да разкриваме нищо пред медиите. Първо трябва да идентифицираме момичето със сигурност.