— Мислиш ли, че убиецът някак си е узнал, че ще бъдеш тук? — задавам въпроса, за който дори не искам да мисля.
— Честно казано, тази идея определено ме тревожи — отговаря Бентън.
Случвало се и преди. Жестоки престъпници са му оставяли бележки, писма, части от трупове, снимки, видео и аудиозаписи на измъчваните и убити жертви. Зловещи спомени, направо кошмарни. Сготвена човешка плът, плюшеното мече на убито дете. Виждала съм страховитите заплахи и гнусните шеги и нищо вече не би могло да ме изненада. Освен това. Не искам да повярвам в съмненията на Бентън.
Той трябваше да остане във Вашингтон до събота. Ако не беше решил да се прибере по-рано, в момента нямаше да е тук и да намери камъка и инструмента.
— Как е възможно да знае, че ще си тук, Бентън?
— Вероятно ме е виждал. Вероятно е виждал всички нас — казва той, а аз поглеждам към огрените от слънцето сгради, студентите, които ходят пеша или карат колела. Ярката светлина блести по колите в паркинга. — Неизбежно е да се появя тук. Може би не точно в тази минута, но веднага щом узная. Часове, ден по-късно, но щях да съм тук и да правя това, което правя в момента.
— Наблюдението е едно, но да знае, че днес ще си тук — съвсем друго.
— Може да не е знаел, че ще съм тук днес, но е предположил, че ще се появя скоро. Не знам отговора, но трябва да мисля за тази възможност. Неоспоримият факт е, че това местопрестъпление е абсолютно същото като другите три. Инструментът и камъкът са очевиден червен флаг и Бюрото смята, че е само нагласена сцена. Твърдят, че напомня за снайпериста от Белтуей и картата Таро, намерена близо до гилзата, където бе простреляно тринайсетгодишно хлапе. Десет убити, голям брой престрелки във Вирджиния по времето, когато ти се изнесе оттам.
По времето, когато те смятах за мъртъв.
Мисълта ме пробожда право в сърцето и за миг си припомням съня си. Бентън започва да обикаля строителната площадка около жълтия булдозер. В момента говори нетипично бързо:
— Не разкривахме пред пресата какво беше написано на картата Таро. Инсценирано беше, за да си поиграе с полицията, да ги поведе по погрешната следа, да ги накара да мислят, че убиецът има нещо общо с окултното. Според ФБР това бяха дивотии и в онези случаи може наистина да са били дивотии. От седмици слушам, че инструментите, камъните, белите платове и пликовете от „Октопод“ са дивотии. Но не са. Кълна ти се, че не са. Означават нещо за него. Игра. Фука се с тях. Тревожа се, че го подтикват самозаблуди.
— Включително и такива за теб?
— Може да се самозаблуждава, че съм впечатлен от него — отговаря Бентън небрежно, така както надзирателят в зоопарка говори за най-опасните животни. — Няма начин да знам със сигурност, но вярвам, че той е запознат с работата ми. И е достатъчно голям нарцисист, за да си фантазира, че бих му се възхитил.
— Може да е нападнал сега по друга причина — казвам спокойно. — И тя да няма нищо общо със случайното ти присъствие тук. Въобще да няма нищо общо с теб.
— Това ме тревожи — повтаря Бентън. — Той може да е чул нещо. А и има изключителна връзка с този район, макар да не знам каква точно. Оставил е трупа тук, защото мястото означава нещо за него. Но не съм готов да спомена това на никого — набляга той на думите си. — Ще го направя, но не още. Първо трябва да завъртя няколко телефона. Решението не зависи от мен — те мислят така. Не им пука за случая, а за някаква користна цел. Задължен съм да уведомя Гранби. Това е протоколът и ще имаме проблеми.
Бентън ще информира началника си Ед Гранби, гадно копеле, което не мога да търпя. Знам как ще мине този разговор — по възможно най-лошия начин.
— Предполагам, че Гранби ще превземе разследването — отговарям.
— Не можем да му позволим това, Кей.
— Как е възможно убиецът да е чул нещо, което да го накара да вярва, че се връщаш в Кеймбридж точно сега?
— Да! Ако наистина е знаел, откъде е научил? Възможно е да е свързан с човек, близък до разследването.
Припомням си думите на Карин Хегъл за корупцията, достигаща до адски високи места, и си мисля за министерството на правосъдието и ФБР, после пропъждам тези мисли и се насочвам към по-безопасни води — онова, което Бентън ми каза, когато скочи от хеликоптера на Луси преди няколко часа. Съобщи ми, че ранното му завръщане за рождения му ден било идея на Луси.