— Не му е мястото тук — казва той. — Не е свързан със строителството. Това е нечий личен пикап, неправилно паркиран тук. Разбира се, че веднага ще привлече вниманието ми.
Той застава неподвижно и се вторачва през полето в мен.
— Това навежда на мисълта, че инструментът е бил използван, за да среже веригата и катинара на портата — казвам, докато гледам как Марино и Мачадо се отказват от лопатата и се захващат с триона.
— Използвал е този инструмент — отговаря Бентън. — И е искал да го намерим. Когато го огледат в лабораторията, ще разбереш, че съм прав. Ние сме неговата публика и той иска да узнаем всичко, което си е направил труда да свърши. Това е част от тръпката…
— Направил си е труда? — прекъсвам го.
Ядосвам се, защото Бентън ме плаши. За миг изпитвам свирепата ярост, която толкова упорито се опитвам да погреба.
После се насилвам да потисна емоциите си. Не е полезно да реагираш така, както би постъпил обикновен човек. Прогонвам онова, което би попречило на дисциплината и логиката ми, пропъждам го далеч от мен. След всички изминали години определено ме бива да опразвам мозъка си.
Наблюдавам как Марино рови из кутията за работа на местопрестъпления, която всъщност е портативен шкаф за инструменти. Поемам си дълбоко дъх. Вече по-спокойна, се сещам за Гейл Шиптън. Ще има логика, ако тя е връзката. Ако е така, това означава, че тя има някаква връзка с убиеца си, дори и да не го е познавала, дори и никога да не го е срещала, както каза Бентън.
16
Инструментът има червена дръжка от фибростъкло и метално острие. Прилича на гаечен ключ и може да реже твърди метали като месинг, мед и стомана.
Марино ни съобщава това още когато го вижда. Снима го с камъка върху него, парче местен камък с размера на бейзболна топка. После премества камъка и взима инструмента.
— Добре, но къде са веригата и катинарът? — пита той.
Резачката изглежда едва ли не малка в огромните облечени в ръкавици ръце на Марино. Той я завърта пред очите си и я изучава задълбочено, като внимава да не унищожи някоя улика като отпечатъци от пръсти, макар да подозирам, че такива не са оставени.
— Ако е искал да намерим проклетия инструмент, човек би помислил, че е трябвало да остави и веригата и катинара, нали? — пита Марино, като прибира резачката в плик за веществени доказателства. — Ако пък ще ни разиграва, колкото повече сме, толкова по-добре.
Настроението на Марино премина от мрачно в кисело и саркастично. Това е първото местопрестъпление, по което работи като ченге от десет години насам, и сега се чувства изгубен и пренебрегнат. Бентън събужда комплекса му за малоценност и Марино копнее да започне схватка.
— Мисълта ми е следната: не трябва да приемаме, че инструментът е бил използван от него — казва той. — Може и да не е било така. Може да си се отклонил от отъпканата пътека и да си намерил нещо, което не е свързано с престъплението.
Думите му са насочени към Бентън. Вторачил се е в него с предизвикателство, примесено с още нещо. Съмнение.
После ме поглежда, сякаш очаква, че ще застана на негова страна. Или пък се опитва да проумее и мен, и Бентън, защото не знае какво да мисли. Тримата стоим близо до булдозер на строителна площадка и се чудя как Бентън ще сподели онова, което Марино трябва да узнае. Съпругът ми не е прям, а Марино няма да го улесни дори ако му повярва. А предполагам, че поне в началото няма да повярва.
— Може би някой е проникнал в чужд пикап, което не е необичайно — продължава Марино със същия презрителен тон. — Хората непрестанно разбиват чужди возила. Може да е просто така.
— Предлагам ти да прибереш и камъка — съветва го Бентън. — Той го е докосвал. Най-вероятно с ръкавици, но може и да не е носил такива. Всичко зависи какво е било настроението му в момента.
— За кого, по дяволите, говориш?
— За човека, когото търсиш. Няма съмнение, че е пипал камъка. Взел го е и го е оставил там, където беше. Би трябвало да проверим за ДНК и за частици, които може да са полепнали по него.
— Мили боже! Сигурно се шегуваш.
— Докарал е трупа дотук — заявява Бентън, сякаш въобще не се съмнява в това. — Първо е паркирал на този паркинг. — Той сочи към паркинга до общежитието. — Скочил е от колата, влязъл е в тази строителна площадка, разбил е кутията на пикапа и е взел инструмента. След това е откарал трупа на онзи паркинг. — Бентън сочи отново, този път към паркинга, където бях говорила по телефона през последния час.
Портата за пешеходци все още е широко отворена, разлюлявана от вятъра. Напомням на Бентън за риска — паркингът се намира точно срещу полицейския участък на МИТ. Убиецът е трябвало да шофира по тротоара.