— Това са просто догадки — рязко казва Марино, сякаш е адвокат на обвиняемия, който възразява на прокурора. — Не са основани на нищо.
— Вероятно ще откриеш, че е имал глоби за шофиране в пияно състояние и не иска да рискува да го глобят отново. — Бентън е непреклонен и неуморим. — Ще научиш, че има специален статут в МИТ. Може би работи тук. Има право да оставя пикапа си на паркинга и никой не му създава проблеми. Използва собствените си инструменти в работата и всеки, който се поинтересува, може да узнае, че ги държи заключени в пикапа си.
— Какъв е смисълът? — пита Марино, като не спира да ме поглежда от време на време.
— Мога само да ти кажа, че има смисъл за него. Поведението му е обмислено и започва с това, което вижда и за което си фантазира.
Бентън обяснява и предрича, предлага подробности, които биха звучали абсурдно, ако идваха от някой друг.
Но той е прав през повечето време, независимо колко не ми се иска да е така. Не защото е късметлия. Не защото е ясновидец. Заключенията му са извлечени от бездънната база данни, съставена от всички зверства, които е виждал през годините. Платил е висока цена, за да го бива толкова в работата му.
— Имай предвид това, което ти казах, докато обработваш местопрестъплението и разследваш случая — казва Бентън, като кима към пикапа. — Бих проверил кутията, ако бях на твое място. Има шанс да намериш още нещо освен инструментите.
Марино съобщава на Мачадо по радиото, че трябва да обработят возило на паркинга, в което някой е разбил кутията за инструменти.
— Погледна ли вътре? — избумтява гласът на Мачадо от другия край на игрището.
— Още не.
— Мислиш ли, че има връзка?
— Трябва да действаме, сякаш има — отговаря Марино престорено отегчено, за да дразни Бентън.
Мачадо спира да се труди по стълбчето, което вече е изкопано и покрито частично с кафява хартия. Тръгва към нас тъкмо когато Марино се обажда на диспечера и го моли да провери регистрационните номера на пикапа.
— След като открием собственика, мога да разбера колко време пикапът е бил паркиран тук и да предположим кога е бил разбит — уведомява ни Марино.
— Мисля, че вече имаме идея — отговаря Бентън, приковал очи в железопътните линии между строителната площадка и Симънс Хол. — Трупът е бил открит около три и половина сутринта.
— Обадиха ни се точно в три и трийсет и девет — Марино не може да се сдържи да не го поправи.
Линията „Големият кръстопът“ пресича университетското градче на МИТ и върви направо от източен Кеймбридж, минавайки много близо зад КЦК, преди да прекоси река Мистик и да влезе в Бостън. Сещам се, че винаги когато в някое от съседните градчета пристигне цирк, влакът се установява близо до мястото, където стоим сега.
С изключение на тази забележителна и рекламирана употреба на почти покойната железопътна линия, само товарен влак изтрополява оттук рядко, обикновено през уикенда. Случвало ми се е да вися зад бариерата и да чакам влак, който доставя пресни плодове и зеленчуци на пазара „Челси“. Преди няколко седмици чаках цирков влак, дълъг почти миля, червен, с надпис със златни букви. Цирк „Д’Орлийнс“ от Южна Флорида, откъдето съм.
— Искал е трупът да бъде намерен бързо и вероятно е гледал как това става. Наблюдавал е обработката на местопрестъплението, вероятно тук, от строителната площадка. — Бентън продължава да описва какво според него е направил убиецът. — Но е изчезнал преди разсъмване.
Мачадо се доближава до нас и поглежда любопитно черния пикап, после Бентън.
— Твърдиш, че се е мотал наоколо и ни е зяпал през цялото време? — пита той със съмнение в гласа.
— Не през цялото време, но достатъчно дълго, за да види как Кей обработва местопрестъплението и как Луси приземява хеликоптера.
— И да наблюдава и теб?
— Възможно е. По времето, когато си е тръгнал, все още е било тъмно, а той е вървял пеша. Вероятно е следвал железопътната линия вън от университетското градче, което би му помогнало да избегне движението, университетската охрана и студентите. Никой не е можел да го види тук, където са железопътните линии. Не са осветени и до тях няма пешеходна пътека. И са изключително удобен начин да влезеш и да излезеш. Освен ако не идва влак — добавя Бентън. — Трябвало е да знае за релсите и да се чувства удобно около тях.
— Подозираш, че е студент, който познава района идеално — приема Мачадо.
— Не, не подозирам това.
— Защо тогава снимаше колите на паркинга на общежитието? — обажда се Марино, като нахлузва чифт нови ръкавици.