— Нашият тип страда от самозаблуда?
— Казвам, че наемните убийци не страдат.
Марино вади черно тефтерче, стегнато със зелен ластик.
— Значи това ни връща към възможността случилото се с нея да е съвсем случайно — казва Мачадо. — Мотив, в който има и кражба.
Марино прелиства страниците, които са разграфени, сякаш предназначени за математика или диаграми. Тефтерчето е изписано с дребен четлив почерк, колони от дати и номера, които изглеждат шифрирани и загадъчни. Написаното свършва в средата на тефтерчето с ред, написан с черно мастило.
61:ВХ 12/18 1733 (< 18т) ПОЛ 20-8-18-5-1-20
— Ако нямате нищо против… — казвам и снимам написаното с телефона си, защитен с военен калъф, подобен на тези на Гейл Шиптън и Луси.
— Прилича на дневник. Може би нещо, което адвокатите са я накарали да прави — отбелязва Марино, като прибира тефтерчето в чантата и вади лист с лепенки, всяка от тях червена с бял „X“ в центъра. — Нямам представа — изсумтява той и прибира и лепенките.
Мисля си за последното обаждане до телефона на Гейл Шиптън, направено от блокиран номер.
Тълкувам бележката по следния начин: ВХ означава входящо обаждане, вчера в 17:33, свършило след по-малко от осемнайсет минути, когато Гейл е стояла в уличката зад бар „Сай“ близо до контейнера за боклук.
Не знам как да разтълкувам останалата част от написаното. ПОЛ може да означава „получено“. Възможно е и числата да са шифър. Представям си как Гейл Шиптън приключва обаждането и спира за момент, за да го впише в бележника си. Може да е използвала фенерчето на телефона си, за да вижда какво прави. Продължавам да си съставям представа за нея. Вероятно интровертна, стеснителна и неуверена. Прецизна, решителна, може би упорита и леко вманиачена. Представям си как, заета с излишното шифровано вписване, не забелязва какво става около нея. Дали там отзад е имало паркирана кола? Или някой е спрял близо до нея, но тя не му е обърнала внимание? Знам само, че се е обадила на Карин Хегъл, но връзката прекъснала много скоро. Около шест вечерта Гейл се е сблъскала с убиеца си.
— Когато огледа телефона на Гейл — казвам на Марино, — забеляза ли дали в него има записи? Видео или аудио?
— Нищо такова. Само входящи и изходящи обаждания, имейли и съобщения — отговаря той разсеяно, заслушан в любезния, но упорит спор между Бентън и Мачадо.
— Била е на погрешното място в погрешното време — настоява Мачадо. — Излязла от бара, за да се обади по телефона, а той е седял там в колата си.
— Не съм съгласен — възразява Бентън.
— И е видял в нея лесна жертва.
— Тя е била точно там, където той е знаел, че ще бъде.
— Откъде си толкова сигурен, че обирът не е мотив? — започва да се изнервя Мачадо.
— Не твърдя, че той не е взел пари или сувенири — отвръща Бентън. — Човешкото поведение не е еднозначно. Може да има смесица от несъответствия и специфични особености.
— Може да е взел бижутата й — намесвам се. — Освен ако не е носила абсолютно нищо, дори обици. Разбира се, не знаем как е била облечена, когато са я отвлекли.
Вече не се колебая и смело използвам ужасната дума.
— Значи е взел парите и може би бижутата й. Вероятно е запазил и дрехите й — отбелязва Марино. — Може да извадим късмет и да е оставил ДНК-то си по портфейла и чантата й. И по резачката — добавя той саркастично.
Радиото изпращява и призовава Марино.
— Трийсет и три — отговаря той.
Диспечерът го уведомява, че собственикът на пикапа е петдесет и една годишен мъж на име Енрике Санчес. Работи в отдела по поддръжка в МИТ. Няма заповеди за арестуването му, нито предишни провинения, с изключение на шофиране в пияно състояние през 2008 година. Свързали се с него и идвал насам. Бентън не злорадства с „Казах ви“, просто си замълчава.
— Трябва да тръгвам към службата — уведомявам останалите и се отправям към кутията с инструменти.
Отварям и започвам да събирам флуоресцентното вещество, тъканите и ментоловия мехлем. Запечатвам уликите в пликове, на които слагам етикети. Прибирам ги в чантата си и чувам звук от автомобилен двигател. Черно-бяла патрулка от Кеймбридж се появява на улицата зад нас.
— Веднага ще отнеса уликите в лабораторията, но ако нямаш нищо против, ще си оставя кутията тук — казвам на Марино. — Ще се върнем пеша в службата и не искам да я нося. Реших, че можеш да ми я донесеш, щом дойдеш за аутопсията. Обувките и багажът на Бентън са в джипа ти. Ще те помоля да докараш и тях.