Внимавам да не прозвуча така, сякаш му давам заповеди.
Патрулната спира зад черния пикап и от нея излиза униформено ченге, което държи бележник в ръката си. На лъскавата му табелка пише: „Дж. Б. Руни“.
— Не исках да споменавам нищо в ефира — казва ченгето на Марино и Мачадо. — Онова обаждане, на което отговорих по-рано? В Уиндзор?
— Човече, трябва да си по-подробен — отвръща Мачадо.
Дж. Б. Руни замълчава смутено и се вторачва в мен и Бентън.
— С тях няма проблеми. Бентън Уесли е от ФБР. А това е доктор Скарпета, главният съдебен лекар — представя ни Марино едва ли не гордо.
Внезапно осъзнавам, че Дж. Б. Руни е кола 13.
По-рано тази сутрин той се отзова на обаждането ми за натрапника в имота ми, а после не отговаряше по радиото за известно време.
18
Висок и слаб, в началото на четирийсетте години, той звучеше задъхан, когато най-после възстанови контакт с диспечера около пет и четирийсет и пет сутринта.
Спомням си как се изненадах, че кола 13 може да е на Площада на техниката, когато сякаш миг по-рано се намираше на няколко километра оттам в университетското градче на Харвард в квартала ми. Реших, че ченгето просто е забравило за моето обаждане, когато е чуло за влизането с взлом, но Дж. Б. Руни разказва различна история.
— Не бях изминал и две пресечки, когато забелязах някакъв човек в кола, паркирана зад Академията по изкуствата и науките на улица „Бийкън“ — обяснява той. — Това е мястото, където бе забелязан натрапникът, а и мъжът отговаряше на описанието, поне достатъчно, за да го проверя.
Начинът, по който полицаят говори, разпалва любопитството ми. Вече схващам, че според Руни у този човек е имало нещо необичайно. Долавям и лекото стягане на Бентън. Мястото, което Руни описва, е адски близо до дома ни.
— Висок, слаб, млад, бял. Тъмен панталон и маратонки, черен анцуг с качулка с образа на Мерилин Монро — рецитира Руни, сякаш чете полицейски доклад. — Изчаках по да потегли и подкарах след него, но без да ме забележи. Той тръгна право към бедняшките кооперации на улица „Уиндзор“ и затова се оказах там, където станаха разбиванията на коли, вероятно свързани с гангстерски разправии. В този район има доста неприятности. Хлапета обикалят из паркингите и крадат каквото намерят, а после се отдават на вандализъм. Аз съм на единия паркинг, а те — на другия и трошат прозорци. Невероятно.
— Предполагам, че си проверил регистрационния номер на онзи тип — казва Марино.
— Джип „Ауди“ от 2012 година, син, регистриран на двайсет и осем годишен мъж от Съмървил, с адрес близо до хокейната пързалка в Конуей Парк. Казва се Хейли Дейвис Суонсън.
— Какво? — зашеметено изкрещява Марино. — Хейли Суонсън?
— Има чичо, който живее в кооперация номер две на улица „Уиндзор“.
— Хейли Суонсън е мъж? — пита Марино, а ококорените му очи сякаш ще изхвръкнат от лицето му.
— Съгласен съм, че името е необичайно за мъж. Той ми каза, че било семейно. Всички го наричали Суон.
— В това няма никаква логика — раздразнено изсумтява Марино.
Изглежда достатъчно ядосан, за да получи удар.
— Ти говори ли с този тип? — пита Мачадо. — Научи ли защо е паркирал зад Академията по изкуствата и науките насред гората?
— Той ми обясни, че бил купил няколко кафета от „Дънкин Донътс“, онзи на авеню „Съмървил“. Едно от тях се разляло и му се наложило да отбие и да почисти свинщината. На предната седалка имаше две кафета и едно от тях наистина бе разляно, така че човекът не лъжеше.
— Попита ли го какво прави в бедняшкия квартал точно в момента, когато ние обработваме местопрестъпление с убийство?
Руни поглежда объркано.
— Не съм споменавал местопрестъплението тук.
Мачадо не задава повече въпроси и подозирам, че знам защо. Чака да види дали полицаят ще ни каже, че Хейли Суонсън е бил приятел на Гейл Шиптън. Мачадо иска да разбере дали Руни знае, че Хейли Суонсън е лицето, което е обявило Гейл за изчезнала и е публикувало снимката й на уебстраницата на Канал 5.
— Какво друго знаеш за него? — пита Мачадо.
— Работи за местна фирма за връзки с обществеността — отговаря Руни, като прелиства следващата страница в бележника си.
Не личи да знае за връзката между Суонсън и Гейл Шиптън. Очевидно Хейли не я е споменал пред него, а това определено изглежда подозрително. Суонсън е съобщил за изчезването й, а сега изглежда, че може да се е крил зад оградата ми и да е наблюдавал къщата ми? Адски нелогично. Защо пък е имал кафета? Няма логика да спре за кафе, а после да реши да остави колата си на улица „Бийкън“ и да върви пеша в дъждовната нощ, за да ме шпионира.