— Беше ли мокър, когато говорихте с него? Изглеждаше ли сякаш е бил навън в дъжда? — питам Руни.
Бентън ни наблюдава с равнодушно изражение, но слуша внимателно.
— Не изглеждаше мокър — отговаря Руни. — Записах името на фирмата, където работи. „Ламбант и съдружници“ в Бостън.
— Те са специализирани в справяне с кризи — вмята Бентън, който преглежда имейлите на телефона си. — Дейност, която в правния свят е позната като преправяне на действителността за пред обществото.
— Чудя се дали Гейл Шиптън ги е наела — казвам замислено. — Може би точно така се е запознала с Хейли Суонсън.
— Фирмата е добре позната на бостънския ни клон — казва Бентън, без да ми даде точен отговор на въпроса. — Представляват богати и прочути обвиняеми, най-вече престъпници с бели якички, корумпирани политици, лица от организираната престъпност, от време на време и по някой известен спортист, замесил се в скандал.
Той поглежда Марино внимателно и добавя:
— Наскоро „Ламбант и съдружници“ са ръководили гражданското дело, свързано с проблемите с пикапа ти, Пийт. Случаят бил прекратен от съда. Никакви щети, нанесени от пресата, никаква лоша реклама. Всъщност накрая ищците изглеждали лошите, тъй като били шофирали безотговорно, по черни пътища и в изключително лоши климатични условия.
— Абсолютна дивотия — изръмжава Марино и лицето му се зачервява като домат. — Да не би дребният човечец да може да си позволи да наеме подобна фирма? Както винаги, обикновените хора са прецакани.
Боя се, че отново ще се впусне в тирадата за пикапа, но той успява да се сдържи.
— Просто предполагам, че Суонсън може да знае кой си — добавя Бентън. — Ако е работил по този случай за фирмата си, няма начин да не е видял името ти, защото ти бе един от ищците.
— Май трябва да проверим доста неща тук — намесва се Мачадо, който си води подробни бележки. — Да започнем с естеството на отношенията на Суонсън с Гейл Шиптън. И къде се е намирал по времето, когато тя е излязла от бара, за да се обади по телефона, и е изчезнала. И защо я е обявил за изчезнала, но не си е направил труда да отиде до участъка и да сподели с нас цялата информация, с която разполага. Бих казал, че може да имаме заподозрян в негово лице.
Бентън не продумва. Вниманието му отново се насочва към железопътните линии.
— Ще проверим в бар „Сай“ и ще открием дали някой си спомня с кого е била Гейл и ако е бил Суонсън, дали го познават — обажда се Марино.
— Искате ли и моето мнение? — пита Руни, като се обляга на капака на патрулката и бръква в джобовете на якето си. — Не е политически коректно, но смятам, че трябва да го кажа. Не съм сигурен, че той е мъж. Не знам до каква степен, но ако го чуете да говори, ще го помислите за жена. Бездруго може да мине за такава. Разбира се, това не е нещо, за което бих го попитал. Не мога да му задам въпроса дали си е променил пола и дали взима хормони. Пък и това няма нищо общо със случая.
— Той представя ли се за жена? — пита Мачадо.
— Мога да ви кажа само, че отначало го помислих за жена. Когато го разпитвах в бедняшкия квартал, му казах: „Какво прави хубаво момиче като теб тук в този час?“. Той не ме поправи, а и съм почти сигурен, че носеше сутиен. И определено имаше гърди. Твърдеше, че чичо му живеел там, ветеран от Виетнам, инвалид. Точно там, насред всичките свързани с дрога престъпления. И това беше другото ми подозрение. Може би Суонсън си има и страничен бизнес, заради който е в състояние да си позволи скъп чисто нов джип. Попритиснах го солидно да ми каже какви ги върши там и той отговори, че понякога се отбивал да види чичо си, преди да потегли на работа в Бостън, и му носел кафе. Историята му се потвърди. Наистина има чичо инвалид, който живее там. Записах името му и всичко това ще бъде отразено в протокола.
— Дай ми протокола колкото се може по-бързо — нарежда Марино, който се чувства адски тъпо.
Говорил е с Хейли Суонсън около един сутринта и не е имал представа за нищо от казаното.
— Това ли е всичко? — пита Мачадо. — Не ти ли обясни защо шофира из Кеймбридж? Или защо е паркирал близо до Харвард на улица „Бийкън“? Сигурен ли си, че е било заради разлятото кафе, а не за да оглежда квартала? Да е споменавал къщата на доктор Скарпета или че знае къде се намира?
— Защо пък той ще се интересува къде живеем? — пита Бентън.
Руни поглежда и двама ни смутено и се размърдва нервно, като внимава да не одраска капака с тежкия си колан.