Поглеждам към него, но не схващам какво може да не е наред. Той си проправя път внимателно с мръсните си оранжеви гумени ботуши, грижливо сгънал кашмиреното си палто. Костюмът му е тъмносив, ризата — тъмносиня, а лилавата му вратовръзка е украсена с миниатюрни компютърчета, шеговит подарък от Луси.
Слънчевите лъчи, падащи на лицето му, показват леките бръчки в ъглите на очите и от двете страни на патрицианския му нос. Ярката сутрешна светлина подчертава следите от изминалото време по лицето му, а високото му тяло изглежда по-слабо от последния път, когато го видях. Бентън никога не яде, когато не съм наоколо.
— И с останалите ли действа по същия начин? — питам, твърдо решена да му измъкна отговор.
Тази сутрин станах свидетел на нещо, което обикновено не виждам, и държа да узная всичко. Ходил ли е по стъпките на убиеца в случаите във Вашингтон? Правил ли е същото като сега?
— Говорим за различни сцени — отговаря той с по-приглушен отпреди глас. — При първата, Клара Хъмбри, отбил от главен път и прерязал охранителна верига.
Бентън продължава да проверява телефона си. Част от него е в някакво не особено хубаво място.
— И е оставил инструмент с камък върху него?
— Да.
— Откраднат?
— Барака на игрище за голф била разбита — отговаря той и бързо натраква отговор до някого с леко ядосано изражение. — Малка метална барака, където държали оборудване и инструменти. Оттам взел инструмента, резачка за кабели. А това означава, че е знаел какво има в бараката.
— Какво става? — питам, доловила, че нещо не е наред.
— Няма да зарежа всичко и да се върна на работа веднага. Като че ли това, което върша, не е работа.
Явно Ед Гранби му изпраща имейли. Или пък някой от негово име.
— Убиецът познава мястото — казва Бентън, като поглежда телефона си раздразнено, после равнодушно. — Прерязал е веригата и е шофирал по игрището за голф до гористия район за пикник, където е разположил трупа. Когато посетих местопрестъплението няколко дни по-късно, открих инструмента с камъка върху него зад района за пикник, близо до железопътните линии.
— Карал е колата си по игрище за голф? Това изглежда повече от рисковано. Направо е откачено.
— На всички места, които си е избрал, има охранителни камери и той го е знаел — казва Бентън, като се навежда, за да придърпа нагоре чорапите си. — Разсъждава като полицаите. Знае какво да търси и какво да избягва. Прави точно това, което ченгетата смятат, че няма да направи, например да разбие барака за инструменти и да шофира по игрище за голф по тъмно, защото това би било откачено, както ти самата се изрази. Полицията не очаква подобни действия, нито се сеща да се огледа за следи от тях.
— Но ти се сещаш.
— Описвам ти това, което вярвам, че е извършил — отвръща Бентън, като отново поглежда телефона си, а в очите му проблясва гняв, който бързо се стопява. — Видях следите от гумите му по пътеката и в тревата. Солидни гуми „Гудиър“, типични за пикапи и джипове, а това ми казва нещо за него.
— Какво?
— В края на двайсетте, началото на трийсетте години. Бял — отговаря Бентън. — Пада си по рисковани дейности, вероятно и по екстремните спортове, има кариера, която не подлежи на строго определен график и му позволява да ходи на работа когато си поиска, без да привлича внимание. Живее сам, има висок коефициент на интелигентност, но не е завършил училище. Очарователен, привлекателен, забавен, но и силно обидчив. Накратко, жесток сексуален психопат нарцисист. Ритуалният начин, по който отвлича, контролира и убива жертвите си, заменя секса с тях. Но последните две са само през една седмица, а сега и тази? Той се срива, Кей.
— Но колегите ти не са съгласни с теб.
— Меко казано.
— Намерил си следите от гуми, защото си търсил неочакваното, защото не си ченге.
— Разсъждавам различно от тях. Господи, не мога да повярвам, че се разхождам с тези ботуши — изсумтява той и се навежда да оправи чорапите си отново.
— Разсъждаваш различно от ченгетата и колегите си. Но можеш да разсъждаваш точно като убиеца.
— Някой трябва да го прави — отговаря той и продължава напред. — Някой наистина трябва да го прави.
— Звучиш абсолютно сигурен.
— Такъв съм.
— Той върши ли нещо, което ти приемаш, че няма да направи?
— Вече не.
— Знаеш как ще постъпи. Като с ментоловия мехлем.