Той иска да узнае подробностите за отношенията на Луси с Гейл Шиптън, но аз не мога да говоря за това.
— Всъщност не — отговарям и гледам как Бентън се движи наоколо, без да поглежда към мен, но осъзнавам, че внезапно съм привлякла вниманието му.
— Не я е познавала или не знаеш подробности? — пита Марино.
— Не знам.
— Аха — изсумтява той. — Но са се познавали някак си.
— Така изглежда — отговарям лаконично, защото не възнамерявам да лъжа. — Не знам до каква степен.
— Нещо става с телефона на Гейл. Рано сутринта, когато го отворих, вътре имаше текстови съобщения и така разбрах, че е трябвало да се обади на Карин Хегъл. Имаше и имейли. Но сега всичко е изчезнало.
— Сигурен ли си, че са били там? — питам, а Бентън се вслушва и ме поглежда.
— Да, по дяволите — отговаря Марино. — Но всички имейли и съобщения са изчезнали, а преди това и всички снимки. Не вярвам, че не е имала никакви. Кой няма поне една снимка в телефона? Мисля, че когато го взех от земята, някой вече е започнал да изтрива нещата.
— Телефона й ли гледаш в момента? — питам объркано и по реакцията на Бентън разбирам, че разговорът е приковал вниманието му.
— Защо, по дяволите? — отвръща Марино с въпрос.
— Той трябва да отиде в лабораторията.
— Не е толкова просто. Тъкмо показвах телефона на Мачадо, защото се опитваме да решим какво да правим с него. Изведнъж всичко, което остана на него, бяха само обажданията. Няма гласова поща, няма приложения, няма имейли, нищо друго, мамка му.
— Трябва да го занесеш в лабораторията — повтарям.
— И как, по дяволите, да го направя? Като се има предвид кой ще го преглежда. Точно затова говоря с Мачадо. Сериозен конфликт.
Луси е тази, която ще проверява телефона. Тя е експертът на КЦК по компютри и технологии и анализира всички улики, свързани с киберпрестъпления. Разбирам какво има предвид Марино и защо е говорил с Мачадо. Представям си как Луси изтрива определена информация от телефона, когато е открила, че е бил на земята до бар „Сай“ в полунощ.
После се е качила на хеликоптера и е докарала Бентън у дома, като е наблюдавала отдалеч какво става с телефона на Гейл. Предполагам, че когато е научила, че Марино го е намерил на паркинга зад бара, тя бързо е започнала да изтрива информацията и вече вероятно е изличила почти всичко. А Марино я подозира. Сигурен е, че е изтрила информацията, която не иска да бъде видяна от полицията или някой друг.
— Тогава ти предлагам да го предадеш на ФБР — отговарям, а Бентън улавя погледа ми и поклаща глава. — Нека техните лаборатории се оправят.
Бентън ме стряска с енергичното клатене на главата си, с което иска да каже: „Не. В никакъв случай“.
— Ако го направя, ще изгубя контрол — отвръща Марино.
— Звучи, сякаш смяташ, че вече си го изгубил.
По лицето на Бентън разбирам, че не иска да споменавам ФБР повече. Няма да го направя, но не разбирам и съм леко шокирана.
— А и никога няма да узная какво ще открият — добавя Марино. — Не обичат да си играят с другарчетата.
— Ще изгубиш контрол — повтарям и подсилвам съмненията му, като се опитвам да си върна назад думите, които изпълниха Бентън с такива силни чувства.
— А за да съм честен, първо трябва да поговоря с Луси — решава Марино.
Не и преди аз да поговоря с нея.
Приближавам се до Бентън и се споглеждаме. Усещам, че е ядосан и ще направи нещо по въпроса.
— Може би има обяснение, а? — подхвърля Марино със съзаклятнически тон. — Щеше да ми кажеш, ако знаеше, нали?
— Внимавай там навън. Има много хлъзгава кал и ръждясал метал. Ние сме от другата страна на тунела.
— Добре, не можеш да говориш. Но в момента хич не се нуждая точно от това. Проблем с нея, а и ти, и аз я знаем каква е. Ама хич не се нуждая от това — заявява Марино. — А още няма и месец, откак съм на работа.
— Не окуражавай Марино да предаде телефона на ФБР — решително ми нарежда Бентън, сякаш самият той не е от служителите на Бюрото.
— Вече го направих и ти ме чу. Имаше логика в предложението ми.
— Не, няма.
— Какво, по дяволите, става?
— Не го предлагай отново.
— Няма, щом така искаш.
— Говоря сериозно, Кей. Дявол да го вземе, не искам Гранби да узнае за телефона. Надявам се Марино да спре да дрънка толкова много. Няма представа с кого си има работа.
Споглеждаме се, докато чакаме близо до отпечатъците от крака до калните релси. Ядреният, реактор на МИТ е пред нас, нещо, което прилича на огромен бял резервоар за гориво с висок тухлен комин, боядисан в червено. От седмици Бентън говори за проблеми с доверието и сега всичко излиза наяве. Има си не само лични спорове, но нещо определено не е наред и реакцията му ме притеснява.