— Имаме ли представа защо Мартин Лагос може да е убил майка си?
Не си спомням да са ми съобщили мотива по онова време, а и не искам да разпитвам Бентън за допълнителни подробности за извършеното от него и Луси.
— Всеобщото мнение бе, че майка му започнала да злоупотребява сексуално с него, когато бил едва на шест годинки.
Слънцето огрява лицето на Бентън, когато той се завърта към реката, която не можем да видим оттук. После очите му се връщат обратно върху Марино, който влиза в тунела.
— Откъде дойде тази информация, след като майката е мъртва, а той е изчезнал?
— Компютърен диск. По времето на убийството на майката научихме, че полицията е открила скрит в спалнята диск. Хард драйвът на компютъра на Мартин липсваше. Уж свален от него. Може да е липсвала и шпионска видеокамера, използвана да снима майка му, докато се къпе. Мартин бе написал това в дневника си.
— Гранби не беше ли във Вашингтон тогава?
Инстинктът ми прошепва, че тук се върти нещо крайно неприятно.
Гранби не може да се сдържа и напомня на всеки, съгласен да слуша, че е бил главен специален агент във Вашингтон и колко вълнуващо било тогава, когато не ставало дума само за Единайсети септември и войната в Близкия изток. На една вечеря малко след като се премести тук, той ме попита какво си спомням за него от времето, когато бях съдебен лекар във Вирджиния. Казах му, че съжалявам, ако сме се запознали тогава, а аз съм забравила. Усетих, че съм го обидила, но после доби облекчен вид.
— Бил инспектор и в охраната на Белия дом — отговаря Бентън. — Подробностите за сексуалния тормоз над Мартин Лагос никога не са влизали в официалните документи. Нямало нищо и в полицейския протокол. Нямало нужда съдебният лекар да узнава за това, а и не било полезно медиите да научат подобно обвинение. Това беше решението.
Не решението на Бентън, а нечие чуждо.
— Вярваш ли, че е имало сексуален тормоз?
— Съдейки по прочетеното в дневника, да.
Марино вече е по средата на тунела. Куинси се дърпа напред към нас, оплезил език. Изглежда сякаш се хили.
— Бих искала да прегледам случая на Габриела Лагос, за да си опресня паметта — казвам на Бентън. — Всичко, с което разполагаш. Предпочитам да не минавам през Вирджиния. Никой не иска да помага на бивш съдебен лекар. А мненията ми няма да бъдат добре дошли.
Имам си повече от една причина за това.
Ако има проблем с ДНК-то на Мартин Лагос, определено няма да се издам, като звънна в службата, извършила оригиналния анализ, макар аз да бях нейният шеф през 1996 година. Ако се е случило нещо, то е станало, след като напуснах Вирджиния, вероятно много по-скоро, например при убийството на третата жертва, което бе преди по-малко от месец.
— Мога да ти осигуря много повече информация, отколкото старата ти служба, стига да не трябва да искам разрешение от Гранби — казва Бентън. — Той няма да откаже. Но просто няма да има резултат, а после ще се случат други неща.
— Надявам се да ми я осигуриш колкото се може по-бързо — отвръщам. — Мислиш, че случаят ми тук е свързан с тези във Вашингтон, следователно трябва да разгледам уликите. Имам и правото, и юрисдикцията. Да сравним ДНК-то и тъканите с онези, които събрах тази сутрин. Дай ми всичко, с което разполагаш. При това светкавично.
— Остави го! — заповядва Марино на кучето си.
— ДНК-то е по-трудно — казва Бентън.
— Седни! — отеква гласът на Марино в тунела. — Мамка му!
— Мога да ти пратя по имейла микроскопските образи на тъканите. Но ДНК профилите трябва да дойдат от националната система, а нямам пряк достъп до нея. Трябва да попълня официална молба.
— Кой направи анализа в случая на Джулиен Гуле?
— Службата на съдебния лекар в Мериленд. Балтимор.
— Познавам шефа добре.
— Можеш ли да му имаш пълно доверие?
— Абсолютно.
Куинси скача в една локва и започва да пие от нея, а Марино крещи ожесточено:
— Не! Престани! По дяволите!
— По времето, когато се смята, че е настъпила смъртта на Габриела Лагос, анонимен тип звъннал в полицията и съобщил, че видял как млад мъж скача от моста на Четиринайсета улица в Потомак — съобщава ми Бентън. — Трупът не бил открит.