— Не? — усъмнявам се. — Това ми се вижда странно.
— Не пий от локви! — лае Марино.
— Ти ли изготви профила по нейния случай?
Не си спомням Бентън да ми е казвал по онова време, че е работил по убийството на Габриела Лагос.
— Да, консултираха се с мен. Не за нея, а относно Мартин и написаното в дневника му — лаконично отговаря Бентън, тъй като Марино стига до нас.
Той протяга ръка на Куинси, за да го подкани да го подуши.
— Добро момче — похвалва го Бентън и разрошва козината по врата му. — Виждам, че си добре трениран — добавя той с лек сарказъм.
— Да, ама днес хич не е добър — мрачно казва Марино, който изглежда изморен и задъхан. — Не бъди лошо момче — нарежда той на немската овчарка и я потупва отстрани. — Знаеш какво да правиш. А сега седни.
Куинси не сяда.
22
Недалеч от нас, но скрита от погледите ни, стои будка на Банката на Америка.
На авеню „Масачузетс“ и „Олбъни“. Идеално място за убиеца да остави колата си.
Бентън описва кръстовището, където спирам от време на време, когато минава цирковият влак.
Последният път не беше много отдавна, на първи декември. Дългият яркочервен влак със златни надписи отстрани се тътри сума ти време към университетското градче на МИТ. Седях, представях си екзотичните животни във вагоните и си припомнях как циркът даваше представления в Маями, когато бях малка. Случваше се няколко пъти годишно. Циркът разваля настроението ми всеки път, когато се настани тук. Напомня ми за миналото, за баща ми, който ме водеше да видим слоновете, вървящи плътно един зад друг по булевард „Бискейн“.
— Може да е оставил колата си на обществения паркинг.
Бентън продължава да говори за мястото, където убиецът вероятно е паркирал, а аз държа Куинси за каишката и го галя.
— И никой не би обърнал внимание. В този паркинг вечно влизат и излизат коли заради банкомата — обяснява той. — Оставил е колата и се е върнал пеша, вероятно покрай железопътните релси. Валяло е в този момент. Отпечатъците, които е оставил, когато се е върнал на местопрестъплението, вече трябва да са изчезнали. Останали са само частичните, които забелязахме. Солидните са от момента, когато си е тръгнал за последен път, вероятно точно преди разсъмване, когато дъждът бе спрял.
— Ако са негови, трябва да е дребосък — казва Марино. — Осми размер? Сигурно е висок около метър и петдесет и пет. Обзалагам се, че просто някое хлапе се е мотало тук.
— Не можем да определим със сигурност колко е висок — възразявам. — Съотношението между височината и размера на крака не е точна наука. Можем да направим преценка въз основа на статистически данни, но няма как да сме точни.
Марино наглася жълтата пластмасова линия, която използваше по-рано.
— Какво ще кажеш поне веднъж да не дрънкаш като зубрач от „Теория на големия взрив“ и просто да предположиш? — заядливо пита той.
— Средностатистически, мъж с обувки осми размер е висок около метър и петдесет и пет. Но това не означава, че човекът, оставил тези отпечатъци, е с този ръст. Има ниски хора с големи крака и високи хора с малки.
Пренебрегвам грубостта му, тъй като подозирам, че е повече заради Бентън, отколкото заради мен.
Марино не може да спре да се заяжда, защото е поразен от предреченото от Бентън. Работникът от МИТ Енрике Санчес обикновено оставя пикапа си нощем на строителната площадка. Резачката за тръби е негова и той използва собствените си инструменти, когато работи. Арестуван е заради шофиране в пияно състояние. Още едно провинение и ще си изгуби книжката, затова никога шофира пил. Засега Бентън не е сгрешил никъде, а Марино показа благодарността си, създавайки проблеми с офиса му в Бостън, неволно добавяйки още вода в коварната мелница на Гранби.
— Да речем, че е бил метър и петдесет и пет — казва ми Марино. — Хлапе, дребен възрастен, какъвто ще да е. Адски тъпо, ако е направил това, което ти мислиш — обръща се той към Бентън. — Щеше да е много по-умно да остави трупа и да изчезне. Ако се върнеш на местопрестъплението, има шанс да те заловят.
— Той не може да устои и да не гледа — отвръща Бентън, като отново проверява имейлите си по телефона. — Нужно му е да види спектакъла, който е устроил.
Отново тази дума. Спектакъл.
— Идвал е тук и преди. Знае къде да отиде и какво да направи. Чувствал се е удобно.
Бентън продължава да гледа през очите на чудовището, което преследва.
През очите на Мартин Лагос.
Или тези на човек, който има достъп до ДНК-то на Мартин Лагос.
И по-точно човек, който е имал достъп до профила му в КОДИС — комбинираната ДНК индекс система на ФБР. Започвам да си представям кошмарни сценарии. Мисля си какво бих направила, ако бях лош човек със страхотни компютърни умения, или, още по-страшното, ако работех в лаборатория за ДНК и имах престъпни намерения или помагах на зъл и властен тип.