Яростта втвърдява чертите й. Луси няма проблеми да мрази някого, ако реши, че е заслужено. Когато се доверява, няма граници за нещата, които би направила за някого. Но ако я прекарат, няма да спре, докато не унищожи виновния. Налага й се да действа така, защото не може да се втурне след най-ужасния престъпник в живота си — собствената си майка. Луси никога не би наранила жената, която й причини най-големи злини. Неблагодарната ми безчувствена сестра, вечно забиваща зъби в ръката, която я храни, при това без провокация или предупреждение. Доръти извършва дребнавите си жестокости просто защото те й доставят удоволствие.
— Когато ме призоваха, ми зададоха безброй лични въпроси. За работата ми с компютри, за миналото ми в правоохранителните агенции, защо съм напуснала ФБР и Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви и какво искам от живота — разказва ми Луси. — Адвокатите им се шегуваха с мен и се държаха мило. Не възразявах, защото имах идея какво всъщност става.
— Карин има ли същата идея?
— Тя смяташе, че са манипулатори и задници.
— Може да са се надявали, че ще застанеш срещу Гейл и на тяхна страна.
— Това каза и Карин.
Питам Луси защо изобщо преди се е доверявала на Гейл Шиптън.
— Понеже не ми изглежда, че това доверие е продължило дълго — добавям.
— В началото смятах, че тя е от онези умни хора, които не ги бива за бизнес, и са я прекарали, защото се е оплела с неподходящите хора. И точно това не разбирах. Но реших, че е техничарче с лоша преценка, адски наивно относно реалния свят. Ако наистина се поровиш, историите за „Дабъл Ес“ ще те стреснат, въпреки че сигурно някой опитен тип се занимава с рекламата им, тъй като всичко негативно е погребано. Подозирам, че плащат на хора на свободна практика да им пишат хвалебствия.
— Подозираш или знаеш?
— Очевидно го правят. Но не го знам като факт.
Спомням си „Ламбант и съдружници“ и Хейли Суонсън.
— Тя не ги проучила, преди да им връчи около петдесет милиона. А те ги изгубили уж в някакви лоши инвестиции — разказва ми Луси. — За разлика от останалите им бивши клиенти Гейл решила да се бори. Не беше смела личност, нито бе настроена за битки, но не се отдръпна, а всички други в миналото са го правили. Трябва да се запиташ защо.
Луси се оживява, докато говори, и жестикулира енергично. Светлината от лампата проблясва върху пръстена от розово злато на левия й показалец. Огромното бижу представлява летящ орел. Старинният пръстен е бил в семейството на партньорката й Джанет в продължение на повече от един век.
— От колко време Гейл инвестираше в „Дабъл Ес“? — питам.
— Горе-долу от времето, когато започна да готви за докторат. Беше работила от съвсем млада. Занимаваше се с програмиране, инженерство и създаване на бази данни. „Дабъл Ес“ я наели преди две години и половина, за да им направи нова управленческа система с база данни, и така се започнало. Убедили я да им позволи да се грижат за парите й. И доста скоро след това тя ги уволнила и наела Карин Хегъл.
— Загубили са петдесет милиона толкова бързо?
— Да, почти цялата сума. А Карин не се зае със случая безплатно. Така че трябва да си зададеш следния въпрос: как човек, изгубил почти всичко, може да си позволи адвокатските хонорари? Отначало, да, но после? До момента правните разходи възлизат на милиони долари — казва Луси, като сгъва хартиената кърпа на малко квадратче, навежда се и я пъхва под късия крак на масата. — Мислила ли си някога, че в света на престъпниците с бели якички технологията е важна стока? Например самолетчетата с дистанционно управление. Представи си как сложните устройства за наблюдение попадат в погрешните ръце.
— Не мога да го потвърдя още, но вярвам, че Гейл е била убита. Вероятно вече знаеш това, но искам да съм сигурна, че разбираш — тя е била нечия мишена и е била отвлечена.
Луси разклаща масата, която вече е по-стабилна.
— Иска ми се да бях активирала видеокамерата, когато щеше да има значение — отвръща тя, сякаш това е най-важното от всичко, казано от мен.
Под равнодушната си физиономия Луси определено е раздразнена и разстроена.
— Имала си начин да контролираш телефона й дистанционно — отбелязвам.
— Телефонът й? — проблясват зелените очи на племенницата ми. — Чиповете, характеристиките на камерата, връзката, обхватът, всичко е мое. И разполагам с техническите спецификации, фактурите и авторските права, за да го докажа.
— Какво тогава е можела да предложи Гейл?
Осъзнавам каква страхотна нужда имам от кафе. То затопля гърлото ми и съживява кръвообращението ми.