— Мултимедийни системи, фиброоптика с върховна скорост — около десет пъти по-висока от тази, която използваме днес, търсачки, откриващи по съвпадение, а не само по ключови думи. Обещанията й звучаха чудесно след няколко чаши.
— Разбирам. Но ми се струва, че в крайна сметка се е оказала доста безполезна.
— Не безполезна, но слаба, а после превъртя. Имах едно добро приложение и трябва да призная, че тя даде адски умни идеи за него. После обаче идеите й станаха ужасяващи.
Сещам се за забележката на Бентън относно биометричния софтуер и потенциалната употреба в дистанционно управлявани самолетчета.
— Запознала си се с нея случайно. Откога се доверяваш на непознати? — питам.
— Запознахме се преди осем месеца — казва Луси, като отпива от кафето и се намръщва. — Отвратителен вкус. Защо Брайс е такъв пинтия? Джанет и аз се запознахме с нея в бар „Сай“ и се разбъбрихме. Там се запознаваме с много хора от МИТ. Знаеш, че сред тях се чувствам най-удобно.
— И решихте да работите заедно по проект?
Кофеинът притъпява главоболието, което ме тормози, откак Марино ме събуди. Решавам, че имам нужда от още кафе, и бутвам стола назад.
— Не знам защо — казва Луси замислено. — Понякога съм адски тъпа, лельо Кей.
— Никога не си тъпа, но всички ние сме се доверявали на хора, които не заслужават това.
— Отначало й съчувствах, защото ни разказа ужасна история. Израснала в страхотна бедност в Калифорния. Баща й бил алкохолик и се самоубил, когато тя била на десет години. Майка й се разболяла от алцхаймер прекалено рано и за нея се грижела сестра й, която имала психически проблеми. После Гейл се доверила на хора, които да управляват парите й, и всичко се изпарило.
Надигам се, за да приготвя още от гадното кафе, което в момента ми се струва чудесно.
— Мислех, че опитът й ще е полезен — продължава Луси. — За съжаление основах преценката си върху това, че бе изкарала луди пари от готини телефонни приложения, когато била още тийнейджърка.
— Усетила си близост с нея, защото звучи като теб. Хлапе генийче, което внезапно забогатява страхотно. И всички се опитват да се възползват от състоянието ти, включително и собствената ти майка, която не сещаше за теб, докато нямаше пари. Подпомагаш я, но колкото повече правиш за нея, толкова по-ужасна става.
— Кой? Майка ми ли? — саркастично казва Луси.
— Самотна нещастница.
— Сега ходи с някакъв венецуелец, два пъти по-стар от нея. Споменах ли ти новината? Лусио. Притежава много недвижими имоти в Маями, Саут Бийч, Голдън Бийч и Бал Харбър. Бил водещ на телевизионно шоу, когато бил млад. А наскоро си оперирал стомаха, за да отслабне за новата си фатална жена. Много объркващо. Тя нарича и двама ни Луси.
— Злощастието да имаш сестра ми за майка.
Това злощастие е виновно за уязвимостта на Луси, която вероятно никога няма да преодолее. Племенницата ми се доверява напълно, а когато я наранят, се втурва срещу врага със зашеметяваща енергия.
— Вече не изкарва много пари. Особено откак вкара вампир в предпоследната си детска книжка, а в последната — хлапе с магьоснически умения, което непрестанно рецитира римувани магии.
— Не съм ги чела.
— Аз ги чета. За самозащита. Тя би трябвало да напише автобиографията си — „Петдесет нюанса Доръти“. Ще се продава.
— Някой ден ще се откажеш да я мразиш.
— Мисля, че баба остарява наистина.
— Майка ми е стара от доста дълго време.
— Сериозно. Не би трябвало да шофира. Ходи на пазар с оная огромна бяла чанта „Шанел“, останала от мама, а после не може да намери колата си, разхожда се наоколо с пазарската количка и натиска бутоните на дистанционното, докато фаровете на колата й светнат. Чудо е, че още не е била нападана и обирана.
— Трябва да й се обадя.
— Думата „трябва“ никога не звучи добре. Надявам се никога да не я използваш, когато говориш за мен — казва Луси.
25
— Ще й се обадя, а тя ще ми каже колко ужасно се чувства и каква лоша дъщеря съм — казвам, докато пълня каната с вода. — Така беше през уикендите точно след като се прибрах.
— Тя знаеше ли какво правиш в Кънектикът?
— Видяла го по новините.
Не възнамерявам да й разказвам подробно какво каза майка ми по въпроса. Едва ли не обвини мен за случилото се, а после започна да хленчи, че никога не съм спасявала нечий живот. Трябвало да работя в погребално бюро. Не го каза за първи път.
— Разкажи ми повече за работата си с Гейл — предлагам и наливам вода в резервоара на кафеварката.
— Единственото, с което тя трябваше да се занимава на този етап, бе изпробването, а то бе забавено по определена причина — обяснява ми Луси. — Месеци неуспешни тестове, докато тя тайно е работила върху копия от приложенията ми, добавяйки неща, които никога не бих допуснала.