— Той твърди, че приложенията, имейлите и съобщенията от гласовата поща, които били на телефона по-рано, изчезнали.
— След като го намери, трябваше да взема някои предпазни мерки.
— Не вярвам, че той ще се отнесе снизходително с теб, Луси. Всъщност може да стане точно обратното. Ще иска да покаже на всички, че няма фаворити и миналото си е минало.
— Телефонът може да отиде в ЦРУ, не ми пука. Никой не може да докаже нищо. И не трябва да се тревожа, че извратените й дивотии или нещо друго ще попадне в погрешните ръце. Вече не.
— Извратени дивотии, които може да са мотив за убийство? — питам.
— В никакъв случай. Който я е убил, не е осъзнавал значимостта на телефона, по който е говорила, когато се е приближил до нея. За него е било просто обикновен телефон.
Луси ме поглежда и под негодуванието й долавям разочарование и болка.
— Тя не беше добър човек, лельо Кей. Опита се да ме прекара. Опита се да прекара Карин. Не й пукаше за никого освен за самата нея.
— Какво точно е дистанционно управляван телефон? — питам.
Звънецът в халето издава оглушително дрънчене. Звукът е пронизителен и дразнещ.
— Идеята ми беше за местна употреба, която всъщност би подпомагала хората — обяснява Луси. — Може да спасява живот. Представи си да управляваш самолетчета с телефона си, не военни, а по-малки. За въздушни снимки на недвижими имоти, спортни събития, пътни и климатични условия, проучване на животни и други дейности, които не са безопасни за пилотите.
Племенницата ми се оживява, докато говори за нещата, които я правят щастлива. А те винаги са изобретения и машини, които намира за по-привлекателни от залязващо слънце или лятна буря.
— Това беше идеята, а после тя потегли в ужасна посока. Но пък може да е възнамерявала да поеме по нея още в самото начало — казва Луси и настроението й отново помрачнява. — Снимки за папараците, нарушаване на правото за уединение. Лов на животни. Лов на хора. Шпиониране. Агресивни действия, извършвани от цивилни лица по най-ужасни причини.
Виждам как вратата започва да се вдига. Тясната ивица дневна светлина не е така ярка, както беше по-рано.
— Нещо се случи с нея — заявява Луси и в тона й не се долавя прошка. — Може да й се е случило, преди да се запознаем, но накрая злото я завладя. Щях да й помогна, ако ме беше помолила, но тя се опита да ме нарани.
Усещам влажния въздух, който прониква в халето. Телефонът ми звънва и поглеждам да видя кой е. Съдебният лекар в Мериленд, доктор Хенри Вентър. Вдигам веднага.
— Сигналът тук не е много добър — казвам му веднага. — Почакай да ти звънна от стационарен телефон.
Ставам и отивам до телефона на стената.
Набирам номера му бързо.
— Как си, Хенри?
— Боря се за финансиране, половината ми персонал отсъства по болест или заради празниците, а и ни изпратиха погрешни филтри за проби. Добре съм. Какво мога да направя за теб, Кей?
Започвам да му обяснявам, че е възникнало деликатно положение с ДНК-то в трите вашингтонски случая. Добавям, че изглежда си имаме ново убийство, свързано с другите. Столичния убиец може да е в Масачузетс сега.
— Изключително поверителна информация, а може да има проблем и на федерално ниво — казвам многозначително.
— Видях по телевизията, че в МИТ бил намерен труп — казва доктор Вентър. — Нямаше други подробности. Предполагам, че върху главата е имало плик от спа магазин? И дизайнерска лепенка?
— Нямаше плик и лепенка, но бе увита в необичаен бял плат и предполагам, че става дума за асфиксия.
— Интересно — отговаря той. — Защото вярвам, че Джулиен Гуле е била задушена, но не задължително с найлоновия плик, залепен около врата й. Намерих синкави влакънца в дробовете й. Чудя се дали той е държал някакъв плат над нея.
— Ликра.
— Да.
— И докато се е мъчела да диша, е вдъхнала влакънцата, а някои от тях са попаднали и под ноктите й, тъй като се е опитвала да съдере плата.
— Точно така. Вярвам, че пликът и лепенката са били добавени просто за зловеща украса. Също като белия плат и начина, по който бе разположено тялото. Това е само моето мнение, разбира се.
— Хенри, когато ДНК анализът ни е готов, бих искала да го сравня с твоите първоначални резултати в случая на Гуле, а не с това, което е в КОДИС.
Стигам и до най-важната точка.
— Май по-добрият начин да го кажа е, че не искам да сравнявам никой ДНК профил, изготвен от нас, с онова, което в момента е в КОДИС.