— Ед Гранби.
Луси не сваля очи от мен.
— Той ме заплаши — казва ми доктор Вентър. — Предупреди ме, че не е разумно да се изправям срещу министерството на правосъдието, а това би станало, ако издрънкам и дума по случая на Гуле, тъй като той взимал изключително строги мерки да предотврати убийства от страна на имитатори.
— Той продължава да дрънка същото — казвам и заговарям за флуоресцентната утайка в случая на Гейл Шиптън, която явно не е била откривана при останалите убийства. — Просто искам да се уверя, че не си видял нищо подобно — добавям.
— Сивкав вискозен материал, който намерих в устата и носа й — казва той, като отваря следващия доклад. — Минерални отпечатъци, халогенит, калцит и аргон, които се осветяват в наситеночервено, тъмнолилаво и изумруденозелено, когато са подложени на ултравиолетова светлина.
— Спомням си този материал от докладите, които четох. Нещо сиво в зъбите и по езика на Гуле.
Не навлизам в повече подробности, но доктор Вентър знае за кого съм омъжена и може да предположи откъде съм се сдобила с информацията. Луси се надига от стола и застава по-близо, вторачена в мен и без да прави опит да скрие, че слуша най-внимателно.
— Но нищо не се споменаваше за тези вещества, флуоресциращи на ултравиолетова светлина. Но пък и не е задължително това да е включено в протокола за елементите — добавям.
— Не би било включено.
— Намерих утайка, която се осветява по този начин по цялото тяло на жертвата тази сутрин.
Наблюдавам как двамата погребални агенти в официални костюми отварят задната врата на катафалката. Те ни се усмихват и ни махат, сякаш бизнесът им е забавна работа.
— Показа се в доста наситено състояние на скенера — казва доктор Вентър. — Но нямаше доказателства, че тя е вдъхнала веществото, каквото и да е то. Не намерих от него в синусите и дробовете й.
— Във вирджинския случай „Сали Карсън“, не се споменава за подобно вещество. Но те нямат скенер.
— Малко служби имат. А веществото не е било лесно забележимо и вероятно са го пропуснали по време на аутопсията — отсъжда Вентър.
— Моля те, изпрати ми всичко, което можеш, по имейла. Бързината е изключително важна.
— Правя го в момента.
Благодаря му и затварям телефона.
— Всичко наред ли е?
Имайки предвид всичко, което чу, Луси знае, че няма начин всичко да е наред.
— Ще пристигнат докладите на доктор Вентър от Мериленд — съобщавам й. — Ти можеш да помогнеш, като провериш имейла ми и се увериш, че всички доклади са насочени към съответните лаборатории колкото се може по-бързо. Очаквам и новини от Бентън.
Не споменавам името Габриела Лагос пред двамата погребални агенти. Няма да кажа и дума повече и Луси знае, че също не трябва да го прави.
Тя вече проверява имейла по телефона си, за да види дали някои от докладите са пристигнали. Тръгваме по рампата към вратата, която води навътре. Сканирам палеца си, а погребалните агенти избутват носилката до нас.
— Как си, шефе? Чух, че си изкарала седмица в ада.
— Добре съм — отговарям лаконично.
— Светът напълно е полудял.
— Може и да си прав — съгласявам се и затварям вратата след нас.
Те избутват количката в приемната, където масивни фризери и хладилници от неръждаема стомана запълват задната стена.
— Температурата спадна с десет градуса през последния час. Духа силен вятър от южния бряг и те кара да се чудиш дали да си облечеш зимното палто или не. Тъжна история тук. Изглежда много хора се самоубиват по това време на годината.
— Така изглежда, защото никой не би трябвало да се самоубива.
Проверявам етикета на външния чувал, изкуствена синя кожа с името на погребалното бюро, избродирано отгоре.
— Можете да си го вземете обратно — казвам и дръпвам ципа на чувала, който разкрива леко бяло покривало отдолу.
Скованите ръце на мъртвата жена го изпъват, повдигнати и сгънати в лактите като на боксьор.
— Едва на трийсет и две години — съобщава ми погребалният агент. — Облечена за църква, гримирана и мъртва в леглото. Празни флакони от лекарства на масата. „Ативан“ и „Золофт“. Няма прощално писмо.
— Често се случва — отговарям. — Действията им говорят повече от писмата.
27
Зад бюрото на охраната седи Рон, заобиколен от монитори с плоски екрани. Офисът му е зад бронирано стъкло. Той отваря прозореца си, а аз взимам големия черен дневник да впиша новодошлата. Преписвам етикета, закачен върху чувала за трупове.