Хедър Удуърт, жена, трийсет и две годишна, Ситюейт, Масачузетс. Без реакция, в леглото. Възможно самоубийство със свръхдоза.
Старо фамилно име от Саут Шор, надраскано с химикалка. Млада жена, решила да сложи край на живота си в красивото крайбрежно градче. Проверявам какво още е пристигнало. Още пет случая в скенера и по стоманените маси в различни етапи на разсъбличане и дисекция. Злоупотреба с различни видове наркотици, инцидент при стрелба, скок от моста „Заким“, старица, починала сама в къщата си, и жертвата на катастрофата, за която чух. Поглеждам името и застивам.
Франц Шонберг, мъж, шейсет и три годишен, Кеймбридж, Масачузетс. Катастрофа.
Психиатърът, когото видях на снимките рано тази сутрин. Пациентката му се самоубива преди дни, скачайки от високо пред очите му. Може би заради това е шофирал в пияно състояние. Още една безсмислена трагедия. Още хора, загинали по начина, по който са живели.
— Ами лекарствата й? — питам погребалните агенти.
— В плик вътре в чувала — отговаря единият. — Празните шишета от нощното шкафче. Децата й били на гости с преспиване у майка й, слава богу. Малки хлапета. Най-голямото е на пет. Бащата бил убит на мотора си точно преди година. Намерила я съседка, на която трябвало да даде урок по музика. Не реагирала, когато съседката позвънила, а вратата била отворена. Станало точно в десет сутринта.
— Значи го е планирала грижливо — казвам, като плъзвам дневника през прозореца, за да дам възможност на Рон да вкара информацията в компютъра си и да програмира идентификационната гривна, която ще закачим на китката на мъртвата.
— Не е искала никой да си е у дома, когато се самоубива. Не е искала да нарани никого.
— Помисли пак — казвам. — Сега децата си нямат родители и вероятно ще мразят Коледа до края на живота си.
— Очевидно е била депресирана.
— Сигурна съм, че е била. Но сега още много други хора ще бъдат депресирани. Рон, би ли заключил това? — подавам му чантичката си.
— Да, госпожо. Шефе.
Той се навежда да вкара комбинацията и ми съобщава как стоят нещата в службата.
— Всичко е тихо. Новинарски ван мина бавно няколко пъти покрай фасадата.
— Поставете я на кантара на пода — моля погребалните агенти. — Рон, би ли уведомил Ръсти и Харълд, че е пристигнал нов случай? Тя трябва да бъде премерена и вкарана в хладилника, докато Ан се освободи, за да я сканира. Не съм сигурна кой лекар ще извърши аутопсията. Който е най-малко зает.
— Да, госпожо началник — кимва Рон, като прибира чантичката ми в сейфа и затръшва тежката метална врата. — Онази говорителка, която не харесваш, беше тук.
— Барбара Феърбанкс — обажда се Луси. — Тя снимаше пред сградата, когато пристигнах. Сигурно е хванала и джипа ми, докато чаках вратата да се отвори.
— Мотаеше се и отзад — добавя Рон. — Вероятно се е надявала да се пъхне вътре, преди вратата да се затвори. Направи го преди няколко седмици, а аз я заплаших, че ще помоля да я арестуват за незаконно проникване в чужд имот.
Бивше военно ченге, Рон е солиден като гранитна стена, има тъмни очи, които вечно се движат. Той излиза от офиса си и изчаква погребалните агенти да си тръгнат.
— Ще имаме нужда от носилката… — казва единият.
— Да, господине. Когато дойдете да приберете жената.
— По-късно днес — обещавам им.
През друга врата и надолу по рампата е залата за улики, открито пространство без прозорци, където учените са покрити от глава до пети в бели предпазни дрехи.
Те нагласят екипировката за цианоакрилатно опушване около зелен ягуар под синя палатка. Колата е изкривена и размазана, покривът е отлепен, дългият капак прилича на хармоника, прозорецът на шофьора е разбит и омазан със засъхнала кръв. Багажникът и смачканите врати са широко отворени. Ърни Копел е наведен към шофьорското място.
Той вдига глава към мен. Очите му са скрити зад оранжеви очила, алтернативен източник на светлина е поставен на близката количка. Ърни държи лампата в облечената си в ръкавица ръка и обработва колата, сякаш е свързана с убийство.
— Добро утро, радвам се да те видя обратно тук. Кофти вирус. И жена ми го пипна.
Бузите му са червени и кръгли, рамкирани от белия полиетилен, същия материал, използван за увиването на сгради, лодки и коли.
— Не го хващай и ти.
— Засега съм добре, слава богу. Видях какво е паркирано в халето. Страхотно возило си имаш — казва той на Луси. — Започнах да се оглеждам за купола с оръдието.
— Трябва да направиш специална поръчка за него — отвръща Луси.
— Ще ми отделиш ли една минута? — питам, като грабвам хартиени престилки и терлици от количката. — Очевидно това не е обикновена катастрофа. Доста си се потрудил.