— Ако тя е изрязвала лошите неща, които е писала за теб, с какви доказателства тогава се е надявала да те сплаши?
— Преди всичко цялата тази дивотия е смешна.
— Не виждам нищо смешно в нея.
— Не е чудно, че са се възползвали от нея — казва Луси. — Причината, поради която страниците приличат на милиметрова хартия, е, защото са от специална тетрадка. Гейл снимаше всяка страница, вкарваше всичките си писания в компютъра, включително фалшивите, така че да могат да бъдат търсени с ключови думи или етикети като онези с „X“. После изрязваше страниците, които вече бе снимала, така че единствените записи да останат електронните.
— А ти си била наясно с това.
Знам какво означава това. Точно както подозирах. Каквото и да е планирала Гейл, за колкото и умна да се е смятала, Луси е знаела за игричките й. Племенницата ми не би се поколебала да претърси чантата, колата или апартамента на Гейл. За нея е нещо обичайно да проникне във всеки файл, в който поиска. Спомням си думите на Марино, че на телефона на Гейл нямало и една снимка. Луси ги бе изтрила, включително и онези на лъжите от бележника на Гейл.
— От месеци тя градеше дело срещу мен. Скоро щеше да получи онова, което иска, а аз не трябваше да стоя на пътя й. Или поне тя вярваше в това — казва Луси с пресилено безразличие, за да скрие болката си. — Знаеш какво е казал Ницше. „Внимавай кого избираш за враг, защото заприличваш на него.“
— Съжалявам, че тя е станала твой враг.
— Не говоря за себе си. Имах предвид Гейл и „Дабъл Ес“. Тя се превръщаше в същия лош човек като тях.
Наблюдавам как експертът по взимане на отпечатъци наглася разпределителната си кутия, свързана с дебел червен кабел. Овлажнителите с цианоакрилат, изпарителите и вентилаторите започват да се въртят. Ърни тръгва към нас, като сваля ръкавиците си и ги мята в боклука. Подавам му опакованите улики и химикалка.
— Виждам, че си адски зает днес — казвам, докато той подписва плика с нещата, които предавам в лабораторията му. — Извини ме, че ти струпвам още работа.
— Поредната злощастна история, която може да се окаже още по-лоша — казва Ърни, като махва към смачкания ягуар. — Психиатър се скарал с жена си и отишъл в кръчмата, която ще бъде съдена, задето му е сервирала алкохол, когато вече е бил пиян, както твърдят. Но Люк твърди, че съдържанието на алкохол в кръвта му е под границата. Това, което го е убило, е, че някой е пробил гумата му и той е изгубил контрол над колата и се е ударил в мантинелата. Но аутопсията няма да ти каже това. Следите от гумите го казват. Както и дупката в гумата. Въпросът е дали щетата е била нанесена, докато той е бил в кръчмата, или когато колата му е била паркирана у дома. Кой е имал достъп до нея? Или някой е намушкал гумата му и го е последвал, за да го побутне, което обяснява чуждата боя.
— Младежи, по принцип гангстери — казва Луси. — Напоследък в Кеймбридж имаше доста срязани гуми. Хлапетата намушкват гумите на половин дузина коли на паркинга и се скриват да наблюдават веселбата. После тръгват след една от жертвите си, за да си доставят допълнителното удоволствие да видят как гумата се сплесква, и накрая обират човека, когато спира да я смени. Кола като тази струва повече от сто хиляди, ако е в добро състояние.
— Е, сега малката им шегичка може да е убила някого — изсумтява Ърни и избърсва челото си с ръкав.
— Защо мислиш, че имам специални гуми? — ухилва се Луси, като обикаля около смачканата кола, наднича вътре и оглежда кожената тапицерия и волана, омазани с кръв и посивели коси. — Въпросът е дали и други коли, паркирани пред кръчмата снощи, са били повредени по същия начин.
— Ще предам въпроса ти нататък, защото е адски логичен — казва Ърни. — Какво друго мога да направя за теб? — обръща се той към мен.
Разказвам му за влакната, флуоресцентната утайка и ментоловия мехлем.
— Моля те, провери утайката в сканиращия микроскоп, защото имам подозрение за състава й. Може да е нещо, появило се при по-ранен случай в Мериленд. Има и един стълб от ограда, който може да е бил повреден от инструмент — добавям.
— Кой с какво ще се захване? — пита Ърни, който държи да знае реда на пробите.
— Ти си първата спирка за всичко с изключение на ДНК-то. Надявам се да извадя късмет с ментоловия мехлем и после ще е твой ред — отговарям. — Вероятно по химичния състав ще можем да определим какво точно е.
— Може би не и марката — казва той със съмнение. — Но със сигурност ментола. Алкохол, който се намира в ментовите масла, евкалипт, кедрови листа, камфор, терпентин и още няколко. Бабешки лек, откак светът съществува. Хората са адски изобретателни при употребата му.