Отдавна отминаха дните, когато не се колебаех да наричам Службата на съдебния лекар морга или болница за умрели. Част от работата ми е да се уверя, че всички ние се държим професионално и подходящо. Човек не знае кога някой го слуша, а тези, които обслужваме, не са „трупове“, „цепеници“, „печено“ или „шамандури“. Те са пациенти или случаи. Те са нечие семейство, приятели и любовници. Насърчавам идеята, че КЦК не е дом за мъртви, а лаборатория, където се провеждат медицински прегледи, а доказателствата се анализират научно.
Настоявам за прозрачност, която позволява на посетителите да видят как работим през прозорците за наблюдение. Прозорецът, покрай който минаваме в момента, е на стаята за улики, където на специални закачалки се сушат кървави дрехи. На покритата с бяла хартия маса са оставени чифт счупени очила, слухов апарат, обувки, портфейл, пари в брой, кредитни карти и часовник с разбит циферблат. Личните вещи на човека, чиято смачкана кола тъкмо видяхме. Натоварена утрин за криминолозите, които обработват отпечатъците по пистолет, гира, дръжка от метла, месингова статуетка, всичките окървавени и напръскани с лепило.
— Медицинският хеликоптер тъкмо се обади на летище „Лоугън“. Искат разчистване на югозапад на триста метра — съобщава ми Луси, която наблюдава приложение на телефона си. — Хеликоптерът излетял от Конкорд, на път обратно за Плимут.
— Ако не лети към болница, значи или няма нищо особено, или някой е мъртъв.
Луси продължава да разглежда разписанията на въздушния трафик.
— Кацнал е в Конкорд точно преди петдесет и пет минути. Очевидно е реагирал на нещо, станало там. Може да няма никаква връзка с нас, разбира се. Ще продължа да слушам.
Сядам до масата на Ан. От другата страна на оловния прозорец има огромен скенер и тя тъкмо плъзва масата в него.
Виждам деформирана глава и сива коса, омазана с мозък и кръв. Виждам окървавено съдрано ухо. Шейсет и три годишният психиатър, който се е ударил в мантинелата, възможно убийство, извършено от хлапета, решили, че е адски забавно да пробиеш нечия гума и после да обереш човека. А може да е виновен и алкохолът. Не е нужно да си зверски пиян, за да заспиш на волана и да изгубиш контрол над колата.
Натискам бутона, за да говоря с Ан от другата страна на стъклото.
— Кой ще прави аутопсията? — питам.
— Люк, когато приключи със смъртния случай от пожара — отговаря тя. — Вече е взел кръв за алкохолната проба.
— Чух за това.
— 0,04. Скромно пийване, не си струва да умреш за него — продължава да говори Ан, като отваря вратата. — Между другото, великата му адвокатка вече звънна.
— Чух и за това — отговарям.
— Как е Луси днес? — пита ме тя, сякаш племенницата ми не е тук.
Срамежливата Ан, както Луси нарича талантливата ми рентгеноложка, е страшно симпатична, но говори за хората несвързано и често не иска да ги погледне в очите. Предполагам, че в училище е била умницата на класа, която е привличала вниманието на мажоретките и футболистите само когато са искали да им помогне с домашните.
— Животът е скапан — казва Луси на Ан. — А ти как си?
— Между другото — добавям, — не говорим с адвокати, които се обаждат за случаите ни, освен ако са прокурори или адвокати на защитата, за предпочитане с призовки в ръка.
— Брайс не й каза нищо важно, но си побъбриха достатъчно дълго, за да чуя някои неща, а после и той ми разказа.
Забелязвам Бентън, който върви бързо по коридора към нас, обут във взетите назаем черни кожени маратонки.
— Карин Хегъл — казвам, тъй като бързо се сещам коя е великата адвокатка.
Луси стои до мен и гледа монитора, който показва мъжа, чиято кола тъкмо видяхме.
Доктор Франц Шонберг с адрес в Кеймбридж близо до парка „Лонгфелоу“. Представям си го от снимките, които разглеждах преди няколко часа. Сивокос, с мило, симпатично лице, което изглеждаше кошмарно шокирано и отчаяно, докато той стоеше вторачен в мъртвата си пациентка, уведомила го, че възнамерява да отлети за Париж от покрива на кооперацията си. Изглежда, че жената бе искала да впечатли доктора си. Често самоубийствата са повече гневни и отмъстителни, отколкото тъжни.
— Пациентката му мина през нас преди няколко дни — отбелязвам. — Млада дизайнерка, която се самоубила, като скочила от покрива на кооперацията си пред очите му.
— Може би заради това той се е скарал с жена си и е излязъл да пийне — казва Ан, като сяда до мен.