— Чух си името и се надявам да не го произнасяш напразно — намесва се Брайс.
— Очевидно Карин Хегъл не знае, че гумата му е била срязана и може да става дума за убийство — казвам на Ан.
Луси протяга ръце към Брайс, за да грабне огромната пица с говеждо, наденици, салам, чушки, пресни домати, лук, чесън, екстра моцарела и азиаго — обичайната ми поръчка.
Устата ми се изпълва със слюнка, а стомахът ми се свива от глад.
— Не толкова бързо — спира я Брайс. — Не дори ако ме заплашиш, че ще ме застреляш.
— Не ме провокирай.
— А, адски съм уплашен. Дори не си въоръжена.
— Откъде знаеш?
— Такова чудовище си. Дори когато си сладка.
— Търси си някого, когото да съди — казва ми Ан. — Чакай да отгатна. Съпругата иска пари заради смъртта на мъжа си, а ние дори още не сме направили аутопсията на бедния човечец.
— Предполагам, че Карин Хегъл не обсъжда другите си клиенти — казвам и поглеждам Луси.
— Тя има много богати клиенти, но откъде да знаем, че и той й е бил клиент?
Въпросът е насочен към Брайс.
— Ами предположих, че е — отговаря той. — Задаваше ми въпроси колко е бил пиян и дали затова е катастрофирал. Звучеше разстроена и прекалено чувствителна за адвокат. И непрестанно повтаряше колко ужасен бил денят. Може да го е познавала.
Брайс пише нещо в телефона си.
— Скарал се с жена си — повтарям му аз. — Откъде научихме тази подробност?
— Пише го в обаждането — отговаря той. — Когато не се прибрал у дома, жена му звъннала на 911, обляна в сълзи, и описала колата му. Казала, че се скарали и той излязъл от къщи ядосан. А, я виж това. Доктор Шонберг бил свидетел експерт в няколко дела с големи присъди през последните години. Познай кой е бил адвокатът. Може Карин Хегъл да е звъняла по лични причини. Загубила е приятел и консултант, който й е помогнал да изкара доста пари.
— Не приемаме лични обаждания от адвокати — отвръщам. — Никаква информация няма да бъде споделена с нея или с някого друг относно този случай или другите ни случаи. Не правим подобни услуги.
— Гранби иска да се видим в три часа — съобщава ми Бентън, като слага ръце на раменете ми.
— Сигурна съм, че иска.
— Какво да му кажа?
— Като гледам как върви денят, ще се наложи да отидем там — отговарям, като се завъртам към него. — Ще резервирам военната стая или ТПЗ в зависимост от това, което ще разглеждаме.
ТПЗ е новият ни Театър за прогресивно задълбочаване, където разглеждаме случаи в три измерения или виртуална реалност. Едно от последните изобретения на Луси, която продължава с усилията си да отърве света от хартията.
— Трябва да подменя проектор в мултитъч масата — уведомява ме тя в мига, когато Глория, специалистката по ДНК, влиза.
Подавам й уликите.
— След теб отиват при Ърни — казвам й, когато тя подписва плика. — Колкото се може по-бързо.
Трийсетгодишна, с щръкнала нагоре черна коса и обица на лявата ноздра, Глория е експерт в изготвянето на ДНК профили и е свикнала с настояванията ми за светкавична работа.
— Ще го сложа начело в списъка — казва ми тя.
— Може да получиш лабораторни доклади от службата на доктор Вентър в Балтимор — уведомявам я.
— Вече ги изпратих — съобщава ми Луси.
Глория ме поглежда любопитно и се отправя към вратата. ДНК профил от един от случаите на Столичния убиец, а биоложката ми не е глупава и неосведомена. Става нещо голямо и тя е наясно с това.
— Не е нужно да казвам… — поглеждам я в очите.
— Разбира се. Ще разполагам с нещо до утре сутрин, но ще се опитам да го направя колкото се може по-бързо.
Тя излиза от стаята и тръгва бързо по коридора към асансьора, залепена за телефона като всеки друг.
— Кога Бентън се върна от Вашингтон? — пита ме Ан. — Добре ли е? Изглежда има нужда от малко месо по кокалите си. Видя ли онзи танк, с който пристигна Луси? Когато го вкара в халето, звучеше като че ли каца с хеликоптера си.
— Аз стоя ето тук — обажда се Луси, като оставя кутията с пицата на бюрото. — Брайс, надявам се да има и вегетарианска, защото в противен случай наистина ще те застрелям.
— Пожелай на Ан добро утро от името на Бентън, който стои точно зад теб — казва ми Брайс. — Сос, гъби, броколи, спанак, патладжан — изрежда той за Луси. — И да видим какво още. Аха! Две скучни парчета само за теб — ухилва се той, като й подава хартиена чиния и й показва кожените си гривни. — Харесват ли ти? — раздвижва китка. — Ръчно изработени с драконов клип. В кафяво и кралско синьо, защото Итън е адски щедър. Ан? — завърта се той към нея. — Луси ти казва добро утро чрез мен, а аз ти пожелавам добро утро чрез нея. Ясно ли е?