Ан вечно говори за хората, сякаш не са в стаята, но е трудно да й се обидиш. Тя е една от най-непредизвикателните личности, които познавам, с нежно лице и поведение. Заяжданията на Марино никога не я накараха да повиши глас и дори глупавото бърборене на Брайс не дразни нервите й.
Тя отваря резултатите от скенера на Гейл Шиптън и триизмерните образи на главата и торса се появяват на плоския екран.
— „Джей Крю“ — хвали се Брайс с новите си лъскави джунджурийки. — Тази е почти прекалена, но не гледам на харизан кон зъбите. Върви с… — той вади колие изпод пуловера си, черна кожа с някакво племенно метално украшение, а после слага парче пица в чиния и ми я поднася.
Първата хапка е експлозия от удоволствие. Мили боже, умирам от глад. Изяждам половината парче, преди да проговоря отново.
— Ето това е важното — казвам, като избърсвам мазните си пръсти в салфетката. — Започваме със сравнително плътното вещество, което флуоресцира на ултравиолетова светлина. Някакъв вид прах, който е по цялото й тяло.
Посочвам плътните бели райони, утайката в ноздрите и устата на Гейл Шиптън. Тъмното, изпълнено с въздух пространство в плевралната кухина е малкият пневмоторакс в горната част на десния дроб, обяснявам им. Кликвам друг образ и виждам проблема по-ясно.
— Събирането на въздух в затворено пространство би упражнило доста голямо напрежение върху дроба — обяснявам на Бентън и Луси.
— И това би затруднило дишането — добавя тя.
— Дори аз го знам — възкликва Брайс.
— Вече е имала проблеми с дишането — съобщава ми Луси. — Задъхваше се. Понякога въздишаше тежко, сякаш й бе трудно да си поеме дъх.
— Не съм убеден, че виждам за какво говориш — обажда се Бентън, като си слага очилата за четене. — А и възможно ли е пневмотораксът да убие някого?
— Ако е оставен без лечение, би причинил затруднения в дишането — отговарям. — И би напрегнал сърцето и важните кръвоносни съдове.
— Все още се опитвам да го видя — признава Бентън, като се навежда над мен и се вторачва в екрана.
— Ето този черен район — помага му Ан. — Това е въздушна плътност. Виждаш ли? Същата е вътре и извън гърдите. А не трябва да е така.
— В плевралната кухина не трябва да има черен район — добавям. — По-светлият район тук, в меките тъкани, е кръвоизлив. Претърпяла е някаква травма, която е съсипала белите й дробове. Първата ни задача е да разберем как е била нанесена травмата.
29
В преддверието грабвам защитни дрехи от рафтовете. Минава дванайсет и половина.
Слагам терлици, ръкавици и предпазен екран за лицето. Луси и Бентън правят същото, но знам, че той не възнамерява да остане дълго. Ще научи каквото може от трупа на Гейл Шиптън, а после ще отиде да се дуелира с колегите си от Бюрото. Винаги усещам кога изпада в мрачно настроение. Също като раздвижването на въздуха преди буря. Мисля си за ДНК-то и онова, което ми каза доктор Вентър.
— Има ли нещо в новините? — питам Луси.
— Само онова, което той спомена — отговаря тя, като поглежда Бентън, за да види дали ще добави нещо. — Преди около час и половина се обадили на 911 за стрелец в Конкорд. Полицията се явила веднага на мястото и съобщила, че няма стрелец. Никакви други подробности.
— Къде в Конкорд?
— Парк „Минитмен“, където имало група деца.
— И медицинският хеликоптер пристигнал там?
— Това май е всичко — обажда се Бентън. — Забелязали подозрителен тип в тъмни дрехи да тича през парка. И шумът от кола на улица „Либърти“ бил объркан с изстрели. Хлапетата се разпищели, учителките се паникьосали, защото си помислили, че положението е същото като в Нютаун.
— Хванали ли са човека? — питам.
— Не са.
— И това е цялата история? — поглеждам го.
— Съмнявам се. Радиовръзките между различните полицейски отдели ми казват, че СИМПС е реагирал на нещо, но ФБР не е било повикано. Не знам какво става. Може и те да не са съвсем наясно на този етап. А Гранби настоява за среща с теб.
— Защо го прави чрез теб? — питам и чувствам как инатът ми се надига. — Трябва да звънне в службата ми.
— Решил е, че не трябва и аз да присъствам — отговаря Бентън. — Това е най-новото.
— Уреждаш среща, но не си поканен — казвам. — Страхотен номер.
— Гранби дори не си дава труда да се прави на деликатен — намесва се Луси. — Ама че кретен.
Натискам бутона с лакът и стоманените врати се отварят безшумно. Чувам звуците от течаща вода и тракащи инструменти. Триони разрязват кости, гласове на лекари и техници се смесват в тихо мърморене. Усещам миризма на разлагаща се кръв и изгоряла плът.