— Ако е умряла от инфаркт, това е било кофти разочарование за убиеца — отбелязва Бентън, като се надига от мястото си.
Знам как се чувства. Виждам го в сенките под очите му, резултат от всеки жесток случай, по който е работил. Налага му се да върне жертвите от мъртвите, за да разгадае тяхното убийство. Трябва да знае какви са били, преди да бъдат нападнати от хищник. Не може да се освободи от тях. Те се тълпят в душата му, многобройно безплътно население.
— Не бъди толкова суров със себе си. Моля те, опитай се — казвам, като докосвам ръката му. — Не можеш да знаеш нещо, ако не се е проявило. Не можеш да го извадиш като заек от цилиндър.
— Сигурно има някаква следа от това, което им причинява, но аз съм я пропуснал.
— Ако някой я е пропуснал, това са били съдебните лекари. А и той може да не е използвал електрошокова палка в другите случаи.
— Липсата на наранявания ме кара да мисля, че ги е обездвижил по подобен начин — възразява Бентън, като взима сакото и палтото си от закачалката.
— Ако са били поразени през дрехите, особено няколко слоя дрехи, стреличките вероятно не биха оставили следи. Или поне не такива, които да бъдат забелязани.
— Да наблюдава паникьосаната смърт на жертвата, която се задушава, е част от тръпката — казва той. — Ужасно би се разочаровал, ако тя е получила инфаркт. За него това би било прекъснат полов акт, който би го раздразнил и вбесил. Бил е прекъснат и желанието му не е било задоволено. Тя го е измамила. Проучвал я е, но тя е направила нещо неочаквано. Имала е наглостта да умре, преди той да свърши с убийството. Затова ще извърши ново. И то скоро. Но не мога да преценя точно кога.
— Какво значение има?
— Важно е. Може да обясни много неща. Той изпълнява само част от ритуала, защото фантазията му е била съсипана от нея, тя се е държала по неочакван за него начин, а после е проявила нахалството да умре в ръцете му.
— Ще направя всичко възможно да разбера дали е било така.
— Може би затова е бъркал в бурканчето с мехлем, докато е бил навън с трупа й. Било му е по-трудно от обикновено. Бил е ядосан и разсеян и се е опитвал да се съсредоточи. Тя не го е оставила да свърши. Обрала го е. Цветята на злото не са разцъфнали и сега той е разярен бик.
— Трябва да видим какво ще ни каже трупът й.
— Той губи контрол — казва Бентън, сякаш настъпва краят на света. — Винаги се случва така. Не мислех, че ще стане толкова бързо с него, а то вече е започвало и затова се е върнал тук. Мили боже! Той е тук, защото се измъква от ограниченията си и е ръководен от сила, която не разбира, но тя го притежава. А това е домът му. Тук е започнало всичко и тук ще приключи.
Бентън не може да предотврати това, което вижда. Страшно напрегнат е, като че ли той е получил електрошок.
— Срива се, потъва все по-дълбоко в жестоките си фантазии, за които дори не подозира, че са извратени и неоправдани. Не се смята за жесток. Вини всички останали. Мисли, че е нормален като мен и теб. Вярва, че това, което прави, е логично — казва той в мига, когато Ан влиза да се облече. — Отивам да си взема колата. Ще кажа на Гранби, че ако иска да се срещне с теб в три часа, трябва да дойде тук, в КЦК.
— Да, да се срещне с мен — повтарям, ядосана, че Бентън не е поканен. — В колко часа Брайс ще интервюира кандидата за длъжността на Марино? — питам Ан.
— В три, разбира се — отговаря тя, като поглежда Бентън любопитно. — Мога да му кажа да отложи интервюто за пет часа.
— Надявам се да успея да се отбия за малко — казвам. — Това необходимо обсъждане на случая ли е или политика? — питам Бентън, който отваря вратата. — А и не съм много склонна да се срещам с Гранби, след като той не иска и ти да присъстваш — добавям и влизам вътре.
Ед Гранби да върви на майната си.
— Не се интересувам от проклетата му политика и намерения — продължавам все по-ядосана. — Юрисдикцията на ФБР и всичко, свързано с нея, нямат нищо общо с КЦК.
Не мога да понеса идеята, че Гранби ще ми губи времето, а аз няма да мога да го погледна, без да си помисля за вагинални течности и менструална кръв, които категорично не може да са били оставени от Мартин Лагос. Никога не съм харесвала шефа на Бентън и не искам да имам нищо общо с него, докато не узная истината за случилото се в КОДИС. Ако Гранби е наредил на някого да промени ДНК профил, искам да знам защо. А още повече искам да си получи заслуженото.
— Е, това е проблемът и го разбирам — казва Бентън, застанал до вратата. — Марино е споменал, че съм работил по случая в МИТ, без да сме били официално поканени от Кеймбридж. После пък шефът на полицията в Кеймбридж се обажда ядосан. И Гранби се опитва да реши проблема. Поне така твърди той. А аз не мога да присъствам, тъй като аз съм проблемът.