— Това обаче не е истинската причина — отвръщам.
— Виждам, че светските умения на Марино не са се подобрили — отбелязва Ан. — Защо трябва да е такъв кретен?
— Положението винаги е напрегнато — казва Бентън, защото знае, че на местните ченгета е нужно съвсем малко да се ядосат на всемогъщото ФБР. — Гранби иска да е наясно с това, което знаеш — казва ми той.
— Да е наясно с това, което знам?
Щях да се засмея, ако ставаше дума за някого другиго.
— Всичко, което знам? Това ще отнеме известно време.
— Да, остатъкът от живота му, ако наистина иска да узнае това, което ти знаеш — обажда се Ан.
— Той твърди, че иска да си изясни защо съм бил с теб на игрището, когато никой не ни е помолил официално за помощ — съобщава ми Бентън.
— Изложи ли му теорията си за нашия случай от тази сутрин?
— Върша си работата и докладвам на шефа — заявява Бентън със сериозно изражение, което не успява да прикрие чувствата му.
Гранби е бил уведомен, че убийството на Гейл Шиптън може да е свързано с онези във Вашингтон и ако е подправял улики, знае, че си има проблем. Разбира се, че ще иска да се срещне с мен и да чуе подробностите. И също така се разбира, че няма да иска Бентън да присъства.
— Имам чувството, че ще съм адски заета в три часа — решавам. — Тъкмо осъзнах това. Знаеш ли какво? Просто няма да ми е възможно да се срещна с него днес или утре. Ще накарам Брайс да погледне в календара ми кога имам време.
Бентън среща погледа ми, усмихва се и тръгва.
— Е, завръщаш се с гръм и трясък — казва Ан, като взима защитни дрехи от рафтовете.
— Трясъците не са заради мен — отговарям. — Купонът не е в моя чест. Просто случайно попаднах на него.
— Чух ли нещо за електрошокова палка?
— Не си чула абсолютно нищо.
— Харълд каза, че имаш нужда от мен — заявява Ан. — Какво точно искаш да направя?
— Да ми помагаш. Той може да помага на Люк. Трябва да направим ангиография и да я сканираме отново, за да видим дали подозрението ми е правилно и дали е имала сърдечни проблеми, шито са причинили внезапна смърт. Бих искала всичко относно случая да си остане между нас засега. Моля те.
— Устните ми са залепени — казва Ан решително. — Какво мислиш?
— Може би си имаме работа с убиец, свързан по някакъв начин с полицията или с достъп и интерес към нея.
— Ченге убиец?
— Не знам. Не е задължително. Но не всеки може да се сдобие с типа електрошокова палка, използвана върху нея. Или си е уредил такава незаконно, или има връзки с полицията, или някой негов близък има.
— Това е причинило пневмоторакса? Не мисля, че някога преди сме имали нараняване от електрошокова палка.
— Да, защото повечето хора не умират от тях.
— Срещах се с един тип известно време. Начинаещо ченге. Част от обучението им е да бъдат поразявани от такава палка. Той ми каза, че не боляло много, но ти изкарвало акъла от страх.
— Знаеш ли какво изпитваш, когато си удариш лакътя? Представи си тази болка, умножена по хиляда навсякъде по тялото ти в продължение на пет секунди или повече.
— Следователно, ако поразиш някого веднъж, той надали ще рискува да получи втора доза.
— Освен ако не е надрусан с кокаин или фенциклидин. Ти знаеше ли, че Луси ще вземе Бентън от Вашингтон, за да го доведе у дома няколко дни по-рано и да ме изненада?
Мога да попитам Ан всичко и тя няма да го повтори или да ме съди.
— Брайс ми каза. Мисля, че много хора знаеха и бяха доволни — отговаря тя. — Чувствахме се ужасно заради онова, което ти преживя в Кънектикът. А после се и разболя на всичкото отгоре. Вече е почти Коледа, Бентън го нямаше, а утре е рожденият му ден. Това може и да те изненада, но хората тук смятат, че само работиш. Затова искаме да си почиваш от време на време и да си щастлива.
Осъзнавам каква нужда изпитвам да поговоря. Не мога да спра да мисля за възмутителната идея на Гранби, че Столичния убиец се влияе от публикациите на Бентън и следователно садистичните убийства са отчасти по вина на съпруга ми. И затова той би трябвало да се пенсионира, а Бюрото да спре с изготвянето на профили, които са остарели и опасни. Гранби се стреми да отрови мислите му и знае как да го направи. А аз се опитвам да остана обективна и спокойна, но кипя отвътре.
— Хората тук са знаели, че Луси ще докара Бентън у дома днес — казвам на Ан. — Колегите му от ФБР са знаели, шибаният му шеф е знаел, както и хотелът във Вирджиния и всеки, който е видял летателния план на Луси.