— Според мен е важно, че тя бе убита скоро след това — многозначително казва Луси. — По всички новини имаше репортажи, че си помагала на съдебния лекар в Кънектикът.
— Брайс и голямата му уста — казва Ан.
Брайс беше споменал за заминаването ми на главния военен съдебен лекар, шефа ми, а после офицерът за връзки с обществеността бе решил, че това е добра реклама. КЦК е субсидиран от щата Масачузетс и министерството на отбраната и от време на време ми напомнят, че не съм най-важната.
— Миналия петък интернет беше откачил по новината, че си отишла в училището и си помагала при аутопсиите — казва Луси, без да сваля очи от бледото мъртво лице с изсъхнали устни и стъклен поглед.
Ригорът на Гейл Шиптън започва да се отпуска. Скоро ще премине като при юмрук, прекалено изморен, за да се стиска повече.
— Не вярвам, че това е заради мен — казвам.
— А аз не вярвам, че трябва да приемаме, че е заради Бентън — отвръща Луси. — Или ако е, може да е само част от него. Може би твоята роля в Кънектикът е останалото.
— Схващам накъде бие — обажда се Ан в съгласие с теорията, която е нова и неочаквана за мен. — Бентън се тревожи, че избирането на времето е свързано с него, но със същия успех може да е свързано с теб.
Поставя спектакъл, повтаряше Бентън. Жестока драма. И за миг не ми се иска да си представям, че и аз може да участвам в нея.
— Всеки, който следи новините, е знаел кога си била в Кънектикът и кога си се върнала — напомня ми Луси. — Втората най-ужасна стрелба в училище в историята на Съединените щати, надмината само от кошмара във Вирджинския технически университет. Това определено би завъртяло главата на някой психопат, който копнее за внимание.
Убиецът трябва да наблюдава драмата, която поставя.
— Цялата реклама трябва да му е подпалила фитила — добавя Луси.
— Гейл Шиптън не е била убита, задето помагах в Кънектикът — заявявам решително. — Няма никаква логика.
— Предпочиташ да хвърлиш вината върху Бентън? — студено ме поглежда Луси.
— Предпочитам да я хвърля върху човека, извършил престъплението.
— Не казах, че това е причината — заявява Луси със светнали очи, сякаш е намерила отговор. — Казах, че масовото убийство и участието ти в него…
— Участието ми в него?
— Моля те, престани да се отбраняваш — спокойно казва Луси. — Просто казвам, че може да е ускорило нещо, което бездруго е щяло да се случи. Мисля, че Гейл е била мишена, но той може да е решил да я убие сега, защото новините са го възбудили.
— Видях по Си Ен Ен, че си в Кънектикът, а после съобщиха, че си се прибрала в Кеймбридж — намесва се Ан. — Убиецът може да се интересува от теб. Не си виновна, ако този интерес му е повлиял.
— Готови ли сме? — прекъсвам я, като си представям младежа зад оградата в дъждовната нощ. — Трябва да действаме бързо.
31
През следващия половин час правим снимки. Попълваме анатомични диаграми и взимаме улики от повърхностите и отворите на тялото. Откривам още от синкавите влакънца. Вътре в носа й, в устата и в косата. По езика и между зъбите й и дълбоко навътре в ноздрите. Чудя се как ли са се озовали там.
Не са дошли от ластичния бял плат, в който беше увита. Няма логика да са от дрехите, с които е била облечена, когато са я отвлекли и убили. Припомням си забележките на доктор Вентър, докато работя. Той подозира, че Джулиен Гуле е вдъхнала влакна от ликра, която може да е била синя. А аз май виждам нещо доста сходно с нея.
— При аутопсията трябва да проверим дробовете и въздушните й пътища за тези — казвам на Ан, като вдигам деликатно влакънце.
Поставям го на микроскопска плочка и го покривам.
— Може да е вдъхнала влакна? Това ми изглежда необичайно, освен ако не е бил някакъв плат, който се скубе страхотно — казва Ан и отваря комплект за взимане на физически доказателства.
— Съмнявам се — отговарям. — Ако се е скубел страхотно, влакната щяха да са навсякъде. Но ако син плат е покривал лицето й, докато лудо се е мъчила да си поеме дъх, това би обяснило нещата.
— Да, както когато задушават някого с възглавница — отбелязва Ан. — Виждала съм миниатюрни късчета от пера и влакна в дихателните пътища и дробовете.
— Но обикновено няма значителни наранявания, защото възглавницата е мека.
— Винаги съм смятала това за възможно обяснение в някои случаи на внезапна бебешка смърт. Постродилна депресия и мама използва меко бебешко одеялце или възглавничка.