Прегледът на таза не разкрива следи от сексуално нападение. Няма сперма, нито охлузвания или контузии. Работя бързо. Имам определена мисия на ум, допълнителна научна стъпка преди аутопсията. Правя У-образния разрез по дължината на торса. Отдръпвам назад плътта, но не вадя гръдната кост и ребрата. Намирам раздвоението на аортата пред сакроилиачните стави в края на таза. Използвайки ангиокат, канюлирам лявата външна илиачна артерия и започвам да вкарвам със спринцовката големи количества розова течност за балсамиране, примесена с контрастиращ агент, който ще се освети в неоново бяло в скенера.
Течността изпълва артериите и вените и те се разширяват видимо под кожата, сякаш кръвта на Гейл Шиптън циркулира отново. Тя изглежда почти жива, но работното ми място мирише на погребален дом.
— Да я вкараме обратно в скенера — казвам, като си свалям ръкавиците и маската. — Ще видим дали е имала васкуларни проблеми. Да проверим дали е получила инфаркт, преди той да се порадва на убийството.
— Какво точно, мислиш, я е убило? — пита Луси.
— Диагнозата вероятно ще е по изключение — отговарям. — Като определим това, което не я е убило, може да узнаем какво я е убило. Например знам, че в даден момент кръвното й налягане се е повишило страхотно, а това е причинило петехиални кръвоизливи в конюнктивата.
Откачам масата за аутопсии от мивката и свалям спирачките от колелата й.
— Обмислям възможността да е умряла от инфаркт, докато е получавала електрошок от палката — обяснявам. — Или пък докато той се е опитвал да я задуши с нещо, което е оставило влакна в ноздрите и устата й. Може да се е борила да си поеме дъх, но не мисля, че борбата е продължила дълго. Не и толкова дълго, колкото обикновено е нужно, особено ако убиецът го прави бавно и садистично, за да изпита пълно удоволствие.
— Той сигурно чака да припаднат, после отпуска плата, за да могат да си поемат дъх, и повтаря това безброй пъти — предполага Ан.
— Възможно е, но не и при Гейл. Не и с пневмоторакс. Тя някога оплаквала ли ти се е от болки в гърдите или кардиологични проблеми? — питам Луси.
— Не точно. Оплакваше се, че е ужасно стресирана. И както споменах, понякога не й стигаше въздухът. Въздишаше много и често беше преуморена, но това може да е било от притеснения, а и тя не спортуваше. Най-много понякога да се качи на пътеката за тичане и да походи.
Луси гледа втренчено лицето на Гейл Шиптън. Нейното собствено представлява сурова маска, която става все по-мрачна с всяка изминала минута.
— Добре ли си? — питам я.
— Ти какво очакваш?
— Не е нужно да си тук.
— Да, нужно е. Не ме притеснява по начина, по който си мислиш.
Започваме да бутаме количката с Гейл Шиптън през залата.
— Тя си го причини — казва Луси. — Това е, което ме притеснява.
— Не си го е причинила сама — възразявам. — Някой друг го е направил.
— Не я обвинявам за извършеното от него. Виня я за това, на което сложи начало.
— Да не я обвиняваме — съветвам племенницата си. — Никой никога не заслужава да бъде убит, независимо какво е направил.
Покриваме масата на скенера с чист чаршаф и полагаме трупа по гръб. Вкарвам още балсамираща течност през илиачната артерия, а Ан натиска бутона и масата се плъзва вътре с тихо бръмчене.
— Ще започнем сканирането при хребетовидната структура, най-ниския трахеален хрущял, и ще продължим до очните кухини — нареждам.
Оттегляме се до масата на Ан зад прозореца, включваме яркочервения предупредителен знак „Рентгенът работи“ и затваряме вратата. Нивото на радиация в тази стая е безопасно само ако си мъртъв.
— Триизмерен образ отвътре навън — решавам. — Тънки разрези по един милиметър с увеличение между тях. Какво мислиш?
— 0,75 до 0,5 ще свърши работа — отговаря Ан, като включва скенера чрез компютъра си.
Той започва да пулсира. Загрява. Чуваме звука на рентгеновата тръба и тя избира „Гърди“ в менюто. Ще започнем със структурата на сърцето. Искам да узная дали Гейл Шиптън е страдала от васкуларни дефекти, които може да са я направили уязвима за внезапна смърт, и както казва Бентън, тази смърт да е разочаровала Столичния убиец.
Когато я е поразил с електрошоковата палка, дали е изпаднала в аритмия и умряла, преди той да започне да я души? Дали сърцето й е спряло, докато се е борила ожесточено да си поеме дъх, и той не е получил удоволствието да я измъчва? Подозирам, че миниатюрните кръвоизливи в конюнктивата на очите й може да са свързани с ограничение на циркулацията на кръв, вероятно проблем с една или повече от клапите й. Вашингтонските жертви имаха леки кръвоизливи по бузите и клепачите, но скъсаните капиляри на Гейл Шиптън са наситеночервени.