Какво ти се е случило?
— Ако проследиш контрастния агент по кръвоносните й съдове — обяснявам на Луси, — можеш да видиш структурите в най-дребните подробности, ясни като добре осветени пътища. И ето го проблема. Ето тук — посочвам екрана. — В реално време виждаме дефект, за който тя вероятно е нямала представа.
— Уха, това е доста лошо — обажда се Ан, като увеличава образа. — Винаги е страшно да си помислиш какво може да се крие вътре в теб и да ти съсипе деня.
Показвам на Луси стеснената коронарна артерия, причинила недостатъчен прилив на кръв до сърцето.
— Стеснение на аортата, което е причинило удебеляване на мускулната стена на лявата клапа — отбелязвам. — Възможно е това да е вродено или пък като дете да е прекарала бактериална инфекция, довела до възпаление. Стрептококи например, които се превръщат в ревматична треска.
Спомням си какво ми каза Брайс за зъбите на Гейл Шиптън.
— Това може да обясни скапването на емайла на зъбите й, ако е взимала антибиотици като тетрациклин.
— И какво би й причинил този проблем с клапата? — пита Луси.
— С течение на времето сърцето й щеше да продължи да губи способността си да помпа кръв ефикасно и евентуално да се стигне до етапа, когато мускулът вече не се разширява.
— Това означава, че е била кандидат за инфаркт. С други думи, не я е очаквал дълъг здравословен живот. — Луси казва онова, в което иска да вярва.
— Кой знае какво го очаква човек? — намесва се Ан. — Спомнете си Джим Фикс, гуруто по джогинг. Излиза за ежедневното си тичане и се просва мъртъв от инфаркт. Богати хора на игрището за голф биват поразени от светкавица. Патси Клайн загина при самолетна катастрофа. Елвис умря на клозета, а със сигурност не го е очаквал, когато е станал от леглото.
— Тя трябва да е страдала от прекалена умора, недостиг на въздух, сърцебиене. Може да й е прилошавало, когато се напрегне, а това отговаря на описаното от теб — казвам на Луси. — Може да е имала подути глезени и крака.
— Понякога се оплакваше, че обувките я стягат — промърморва Луси, по-заинтересувана отколкото тъжна. — Обичаше пантофки и сандали.
Представям си пантофката от фалшива зелена крокодилска кожа, която Марино намери зад бар „Сай“.
— Звучи, сякаш вече е била болна. Ходеше ли редовно на прегледи? — питам.
— Нямам представа. Знам само, че мразеше лекарите.
— Сърцето й е трябвало да помпа по-усилено от нормалното — обяснявам.
— Всъщност тя мразеше хората — казва Луси. — Беше затворена и антисоциална и трябваше да проявя повече разум, когато се опита да ни сваля.
— Да ви сваля? — Ан се ококорва и завърта на стола си. — Опитала се е да сваля теб и Джанет в бара? Е, това си е опасен живот.
— В бар „Сай“ една вечер миналата пролет — разказва Луси, а аз си спомням, че през пролетта още не знаех за завръщането на Джанет в живота на племенницата ми.
Не ми е приятно да ми се напомня за онова, което не споделя с мен. Вече би трябвало да съм претръпнала за тайните и лъжите й или поне да не се замислям повторно за тях. Защо да ми пука, когато е по-добре да не знам повечето от това, което държи в тайна? Задавам си този въпрос от трийсет години, още откак Луси беше ужасното хлапе, което проникваше в компютъра ми, в бюрото, в личния ми живот. Познавала е Гейл Шиптън и не е разстроена, че я вижда мъртва, помирисва смъртта и усеща вледенената й плът.
— Изпрати напитки на масата ни. После си придърпа стол до нас и се заговорихме. Отначало си помислих, че в нея има нещо странно, но все пак сме в МИТ — свива рамене Луси. — Хората са различни. В онази вечер тя се прояви като изключително дружелюбна, нещо, което никога вече не видях. Но всичко е било само театър.
— Ролята на човек, който е бил ходещ инфаркт — обажда се Ан. — Ако погледнеш на клапите като на врати, нейните не са се отваряли и затваряли правилно. Трудно е да си представиш, че не е усещала сърцебиене или дори болки.
— Щеше да си помисли, че е просто стрес — казва Луси. — Който е част от иска й срещу „Дабъл Ес“. Стресът, нанесен й от извършеното от тях, е повлиял на здравето й, причинил й задух, стягане в гърдите и силна тревога, която намалила работоспособността й.
— Ако ще включваш подобно нещо в иска си, защо не отидеш на лекар? — пита Ан.
— Гейл не искаше да я опровергаят. Не искаше да заявят, че е напълно здрава.
— Иронията е, че никой не би заявил това. Виждаш ли стесняването на митралната клапа? — посочвам скенера.