— Въпрос на късмет, когато си избираш жертва — отбелязва Ан. — Остър физически стрес и тя му умира неочаквано в ръцете.
— Знаем, че е станало така — съгласява се Луси, вторачена в триизмерния образ на болното сърце на Гейл Шиптън, сякаш то е метафора за цялата й личност. — Дефектна — добавя тя. — Жалко, че не можеш да видиш по този начин дефектите на хората — ледено казва тя.
— Причината за смъртта й ще бъде инфаркт, дължащ се на стеснения на сърдечните съдове с допълнително обременяващи фактори като пневмоторакс и остър физически стрес, дължащ се на електрошок — заключавам.
— Убийство чрез сърдечно заболяване — цинично казва Ан. — Адвокатите на защитата ще се позабавляват страхотно с това. Ще твърдят, че е била обрана от „Дабъл Ес“ и е умряла заради разбито сърце — добавя тя в мига, когато вратата се отваря широко.
Брайс нахлува като свиреп вятър, стиснал в ръка лист, изписан с грижливия му стегнат почерк.
— Мили боже! Мили боже! — изврещява той, като ми подава листа.
Виждам, че е информация за някакъв случай, за който Марино току-що се обадил.
— Имало е страхотно клане в Конкорд!
32
Ръмженето на джипа на Луси е кръстоска между звук от ферари и хамър, ниско и гърлено, с двутактов ритъм от дебели гуми по асфалта. Масивните колела се носят леко по грубата настилка, сякаш кожената ми седалка с цвят на коняк е меко облаче.
Племенницата ми нарича последната си придобивка „трошачка с въздушно окачване“. Приех поканата й да ме закара, тъй като не възнамерявах да се кача с Ръсти и Харълд в огромния ван за прибиране на трупове, а и не исках да губя време да спирам на бензиностанция, за да заредя колата, която Брайс щеше да ми осигури. Лекарите ми са претоварени с аутопсии, а предстоят още повече. Не исках да водя някого от тях на местопрестъплението или да взема Ан. Луси може да ми помогне, а и Марино ще е там.
Чувствам се по-добре в бронирания джип, който ми напомня за Дарт Вейдър или за владетели от Близкия изток, страхуващи се от бомби и куршуми. Изпитвам облекчение, че съм близо до Луси. Информацията, която Марино ми предаде по телефона, докато излизахме от халето, е доста оскъдна. Но е кошмарно зловеща. Обаждането на 911 тази сутрин за стрелец не беше съвсем погрешно, защото означаваше, че някакъв луд в Конкорд се е захванал да убива.
Но подозрителното лице, видяно да тича в парка „Минитмен“ късно сутринта, не било там, за да обсипе групата ученици с куршуми. Надали е знаел, че децата ще бъдат там, когато е профучал през декарите гори, отделящи бойното поле от времето на Революцията от пасищата, хамбарите и седалището на „Дабъл Ес“, коневъдна ферма и финансова къща, където поне трима души са намерили смъртта си в нещо, което Марино описа като „Кървавата баня на Джак Изкормвача“.
Жертвите въобще не са осъзнали какво става, когато гърлата им били прерязани, докато седели на столовете си или си взимали нещо за ядене. Заподозреният, когото свидетелите описали като млад мъж, облечен в джинси и тъмен анцуг с качулка, украсен с образите на Мерилин Монро, създадени от Анди Уорхол, изскочил от гората и прелетял над дървеното мостче. Профучал през купчина четвъртокласници на пътеката и ги разпръснал като кегли за боулинг, както се изрази Марино. После изтичал по улица „Либърти“ и нахлул на обществен паркинг, претъпкан с коли.
Настъпила такава паника и объркване, че никой не разбрал какво е станало с него, когато трещенето на ауспух прозвучало като изстрел и ученици и учители се разбягали и хвърлили на земята. Когато полицията и екипът за бързо реагиране пристигнали, не могли да открият заподозрения никъде. Никой не си спомнял бързо отдалечаваща се кола след инцидента. Медицинският хеликоптер бил отзован и ченгетата вероятно щели да приемат, че цялата случка е фалшива тревога, ако не била една важна подробност.
Конкордските детективи претърсили парка в района, където мъжът бил забелязан, и открили дебел плик с кръв по него и адреса на „Дабъл Ес“. Вътре имало десет хиляди в стодоларови банкноти. Пликът бил до мостчето, което мъжът прескочил. Смятаха, че той е бил стреснат от тълпата хлапета и учителки, блокирали пътя му, и в тревогата си изпуснал онова, което Марино нарече „пари за бягство“.
— Досега са умрели трима души за някакви мизерни десет хилядарки. Малко над три бона на човек, доста ниска цена за живот, но съм срещал и по-ниска — каза ми Марино по телефона. — Анцуг с качулка е образа на Мерилин Монро и Хейли Суонсън, изчезнал безследно. Но сега е бил видян и знаем какъв е. Господи, добре че бях в дома ти, когато те шпионираше иззад оградата. Представяш ли си? Убива Гейл Шиптън, а после си набелязва и теб и се кани да те отвлече от проклетия ти двор. Сигурно е видял как аз и Куинси излизаме от колата.