— Разбира се, хората вече трябва да са престанали да умират от болести, пренасяни от насекоми — каза Коер. — Докато някога в бедните страни всяка година от малария са умирали по един милион души, сега те пак ще умират, но от глад. Въпрос на избор. Но лично аз, бих предпочел да ме пипне маларията.
— Значи, след като ни чака бедна реколта — рече Джаксън, — защо да не заложим на риболовната флота? На събирането на планктон? Това би трябвало да попълни недостига от храна.
Коер поклати глава.
— Няма да стане. Голям процент от микроскопичния планктон дори и в нормални биологически времена е отровен. Просто няма начин да се отделят отровните му разновидности от ядливите, особено ако става дума да се преработват милиони тонове планктон, а толкова ѝ е нужно само на тази държава да си допълни що-годе хранителния режим.
Колкото до рибата, ако се вгледаме по-надълбоко, ще си дадем сметка, че от хиляди години ловуваме и събираме морски дарове. Нищо не се е променило, само дето напоследък започнахме да го правим твърде успешно. Сега по моретата кръстосват гигантски подвижни консервни фабрики и хвърлят мрежи, в които може да се улови и великата пирамида край Гиза. Истината е, че вече уловът от морето е достигнал до критичната си точка. Моруната просто изчезна от Северния Атлантически океан, скаридите — от Южно Китайско море. Дори да я нямаше тази криза, пак бяхме стигнали твърде близо до това да убием кокошката, която снася златни яйца. Не можем да се надяваме да изхраним населението на тази държава дори и с половината от океанския добив отпреди десет години, а на повечето места той е сведен до по-малко от половината.
Джаксън като че ли щеше да се разплаче.
— А развитието на бактериите е изтребило всичките сладководни риби?
— Не бих се притеснявал за това — отвърна Коер. — Мисля, че сладководните риби са измрели, преди да ги доближат бактериите.
— Как така?
— От глад — съвършено ясно е.
— Не разбирам.
— Погледни тази компания. — Коер посочи към дясната част от екрана, по която течаха дълги колони с латински наименования, придружени от илюстрации. — Някое име да ти е познато?
— Разбира се. Мухи еднодневки и техните ларви. Водни кончета. Ручейници. Сладководни дървеници… за останалите не съм сигурен.
— Най-вече мухи. И всички от гореизброените, дори и ларвите на комарите, са основният и единствен източник на храна за нашите сладководни риби и техните малки. Същото важи за дъждовниците и за жабите. Всички риби, които мигрират от океана, за да хвърлят хайвера си — сьомгата и пъстървата също са загинали. Просто загинали.
— А с тях си отива и основният източник на храна в гората — добави Джаксън. — След като изчезнат всички сладководни риби, след тях ще загинат и животните, които се хранят с тях…
— Норките, видрите, мечките…
— О, и всички птици покрай реките и блатата — дори само това би нанесло огромно сътресение по целия свят. — Джаксън поклати глава. — Не бях се замислял — каза той. — Смятах, че най-големите ни проблеми са опрашването и пречистването, и смяна на жертвите, но ако продължа да мисля за това…
— Става все по-зле, нали така?
— Да. Значи сьомгата, дори и онези сьомги, които все още са живи в морето, когато се върнат в реките и езерата, няма да намерят какво да ядат. Няма да има къде да се размножават.
Коер каза:
— Трябва да вземеш предвид, че популацията, която все още имаме от рибата тон, моруната и кралската сьомга, бързо ще намалее, защото те пряко зависят от младите сьомги и пъстърви, които обикновено напускат реките и навлизат в морето в огромни количества. Ако внезапно те престанат да идват, моруната и тонът няма вече да има какво да ядат. Така че твоят алтернативен източник на храна светкавично ще се стопи по две причини: не само заради неизбежната паническа риболовна треска, но и защото рибите просто страдат от недохранване.
— Забележително — каза Джаксън. — Не си открил и следа от насекоми в морето, нали така?
— Не съвсем. Само два-три от по-низшите видове.
— Какви видове?
— О, от време на време по някое водно паяче, което се плъзга по повърхността и изяжда всичко, което е мъртво и плаващо.
— Забележително — повтори Джаксън.