Нито Ричард, нито Лесли бяха изгубили онази особена детска способност да усещат — наистина да усетят — тежестта на времето, отпечатано в парче скала. За тези хора периодът креда и епохата на еоцена не бяха просто гробища на отпадналите видове, а процъфтяващи светове, по чиито брегове бродят щраусови динозаври и яйценосни бозайници, в потоците играят прадедите на видрите и във въздуха политат първите пчели. Миналото оживяваше за тях, докато се ровеха по рафтовете с вкаменелости и витрините с камъни. По някакъв особен начин те бяха нискобюджетни пътешественици във времето. Често първата подарена вкаменяла морска мида или стрък криноида, ако попадне у точно определено дете, можеше да предизвика у него също толкова настървено впускане в миналото, както стръвно алкохоликът надига шишето след първата глътка уиски. Ако не друго, то поне това научиха Лесли и Ричард един от друг. Някога тя се беше опитала да прекрати един от проектите на Ричард, той, от своя страна, бе сторил същото, но нищо на този свят не можеше наистина да ги спре, освен добре насоченият куршум. Сега и двамата работеха с много древно минало, бе изтекло толкова дълго време от момента, в който слънчевите лъчи са се плъзнали по крилата на пеперудата, че би трябвало отдавна вече да са задминали по своя път галактиката Андромеда.
Мислите на Лесли бяха заети с ДНК на пеперудата. Дори и да успееше да извлече пълен генетичен профил от кехлибара и да го възпроизведе в паяковите яйца, за да проработи тяхното начинание и за да успеят наследниците на „Мона“ да плъзнат по света и да опрашват все още останалите живи растения, се налагаше да открият мъжки. Единственият мъжки екземпляр от вида на Мона се свеждаше до няколко откъснати крачета и фрагмент от крило, съхранени в голямо колкото нокътя на палеца парченце кехлибар, но и те щяха да свършат работа.
И така, последната велика надежда на цивилизацията падна върху плещите на една пеперуда и шепа нейни себеподобни, попаднали преди хиляди години в ручейчетата от дървесна смола и застинали в смъртта си там като че ли завинаги. След време изчезнала цялата гора. Атлантическият океан удвоил ширината си, Луната се отдалечила от Земята на повече от пет хиляди километра и основната температура във вселената спаднала с още половин градус, но колкото и да било невероятно, пеперудата просъществувала през хилядолетията съвършено запазена и непроменена — мигновено замразена в кехлибар — с непокътнати очни фасети, косъмчета по крачката и цветни петънца по крилете.
Тя бе истинско чудо на природата, но за да успеят учените да съхранят и съвсем мъничка частица от своята цивилизация, трябваше да се направят още по-големи чудеса, още по-невиждани чудеса.
Лесли се разсмя.
— Спомних си, че когато бях на около девет години — каза тя, — счупих любимата ваза на мама и се опитах да скрия парчетата. Бях напълно съкрушена, страхувах се от болката, която щях да видя изписана по лицето ѝ. Тя, естествено, разбра какво е станало, а аз се разплаках и плаках ли, плаках. Но тя каза само: „Шшш! Всичко ще бъде наред. Можем да я залепим и да стане пак цяла. Шшш! Няма страшно, не е като да съживяваш мъртъвци“. А сега — тя отново се разсмя, — сега от нас очакват да сторим точно това.
— И ще трябва да го направим сто пъти — отвърна Ричард. — Пчелите. Пеперудите. Цял куп други опрашители. Термити. Колембола. Торните бръмбари. Мравките. Сто ли казах? Ще бъдат стотици. Ще трябва да го направим още стотици пъти.
— Зная. А ако започнем с по един мъжки и по един женски екземпляр от всеки вид, който имаме в кехлибар — да кажем криноидните Адам и Ева, — то генетичното разнообразие при техните потомци ще бъде по-малко, отколкото дори генетичното разнообразие при сибирските тигри или при планинските горили.
— Хубаво, но при насекомите изглежда, че това е без особено значение. Цяла Нова Зеландия бе нападната от десетки милиона оси, произлизащи от една двойка, пристигнала с пратка резервни части за самолети от Европа. Осите си се развивали прекрасно чак докато не ги изтребили до крак, не се притеснявай за тях.
— Добре — отвърна Лесли. — Може да ни отнеме доста време да клонираме първата двойка пеперуди или да получим първата бременна мравка кралица-майка, но ако успеем, то първото поколение ще се разпространи навсякъде по света.