— Да, неговите са.
— Много е поетично, Ед, но това не е наука. Христе, как човек да провери нещо подобно?
— Не ти го проверяваш. То те проверява. Ако статистическите ни данни изобщо посочват нещо, то е, че в момента целият свят може би се е превърнал в тестов апарат, а ние сме заседнали в него.
По линията се възцари мрачно мълчание, докато Уилсън обмисляше картината, която Бишъп му бе обрисувал. След като потръпна леко, ученият от ЦКЗ каза:
— Не ми харесва за какво намекваш и на никого няма да хареса.
— Не ми трябва да го харесват, а да го публикуват.
— Не се притеснявай, стари приятелю. На твоя страна съм. Почти не намерих грешки в данните ти, освен заглавието и твоите спорадични отклонения към журналистика и мелодрама. Но се опасявам, че малката загадка в Лонг Бийч прави дори и твоите журналистически забежки…
— Поне мъничко уместни?
— Поне мъничко любопитни. Може би даже прекалено любопитни. Както вече казах, на никого няма да се хареса, но ще се опитам да прокарам идеята ти във Вашингтон. Навярно ще отнеме два или три дни да попият и тогава се надявам, че ще можеш да дойдеш и да докажеш, че съм бил прав.
— Благодаря за предложението, но съм съгласен и на това — само да дойда и да ти стисна ръката.
Уилсън се разсмя.
— Забрави ли? Ние в ЦКЗ не си стискаме ръцете.
3
Дефиниране на кризата
През последния горещ понеделник на стария свят Америка функционираше. Десетки милиони работеха, а други почиваха в провинцията и в градовете, милиони пътуваха с влакове, хидроплани, самолети и микробуси. Американците се бяха заели да осъществяват своите по-големи или по-малки амбиции или, в случай че нямаха никакви амбиции, бяха щастливи или нещастни, защото се чувстваха или не се чувстваха като амбициозни мечтатели. Където и да отидеха, оставяха след себе си примерни семейства, лоши работодатели или хубави градове, говореха възбудено или хладнокръвно за новините от Лонг Бийч, които ги плашеха или оставяха безразлични, защото вярваха или не вярваха във всеобщото бедствие или просто защото не знаеха в какво да вярват.
Когато по-рано същата сутрин президентът разговаря с губернатора на Ню Йорк, той остана с впечатлението, че на каквато и заплаха да е подложен Лонг Бийч, в най-лошия случай ще му се наложи да решава единствено дали да обяви, или да не обявява бариерния остров за национален бедствен район. И в двата случая, преди всичко това да свърши, разчистването на възникналия хаос щеше да глътне значителна сума на застрахователните компании и данъкоплатците, а рано или късно това щеше да струва гласове.
Сега телефонът отново иззвъня. Веднага след това един от прозорците на екрана на неговия лаптоп се затвори автоматично. Всяко позвъняване, достигнало до кабинета му, беше свързано с нещо сериозно, но, слава Богу, не звънеше червеният, лошият телефон, за който той всяка вечер се молеше на един агностичен Исус, „в случай че наистина те има“, и се надяваше, че Бог в своята благост няма да допусне той да зазвъни. Сега го търсеха по белия, по добрия телефон.
— Амбър Мърдок на телефона. — Беше началничката на канцеларията. Както я бе помолил президентът, към телефонната връзка се бяха включили още специалистите от Центъра за контрол на заболяванията в Атланта и генерал Андрюс от Ню Йорк, който бе препоръчал карантината.
— Да, Амбър?
— Проучвах ситуацията и говорих с експерти. — Тя се изкашля и по лаптопа на президента започнаха да текат увеличени кадри с лежащите по брега тела, там, където се бе приземил първият репортерски хеликоптер. — Единственото, за което всички са съгласни, е, че не става въпрос за нов вид вирус.
Президентът въздъхна с облекчение:
— Слава Богу!
— Но въпреки това, няма да е като разходка в парка — каза Мърдок. — Ето — кадрите от плажа започнаха да се променят, — момчетата от „Лусънт“ успяха да направят видеоувеличение на картината за нас. Сега, ако увеличим образа на първото тяло, което лежи пред пилотската кабина, можем ясно да видим пръстите на дясната ръка.
— Какви са тия точици? — Безброй черни петънца покриваха онова, което бе останало от пръстите, а точките се уголемяваха с всеки нов кадър, като че ли видеообразът се бе разфокусирал от увеличението.
— Това — каза Мърдок — не са обикновени петна по лентата. Съвсем са си истински. Явно представляват някакъв рояк насекоми.
— Насекоми? Как, по дяволите, е станало това?
— Дори не сме сигурни, че са насекоми, сър — намеси се Андрюс. — Хората ни в Атланта са специалисти по микробите. Неща, които причиняват болести. Ако това тук не са москити, мухи цеце или други заразни гадинки, каквото и да са, то е извън тяхната област. Тия неща в Лонг Бийч не причиняват инфекции, самите те са инфекция.