През двуседмичната си почивка той бе наблюдавал как пшеницата зад електрическата ограда от златиста с тук-там кафеникави петна се превръща първо в кафява с тук-там черни петна, а накрая почернява изцяло. Наблюдавал бе как зърнопроизводителите обединяваха сили да окосят и изгорят болните участъци, за да възпрат заразата. Но Скенера забеляза, че усилията им са безрезултатни.
Пожела си изобщо да не беше виждал горния свят и ако не бе мисълта, че там някъде в него живеят неговите жена и родители, то през тези дни на нашествие на злото той би бил изключително благодарен за електрическата ограда и за запаса от храна, гориво и медикаменти, които ако се разпределяха на дажби, щяха да стигнат поне за една година напред.
Имаше цял куп причини за главоболията на Скенера, но болките така и не преставаха, а с всеки изминал ден ставаха все по-жестоки, докато най-накрая предизвикаха сладникаво, но непрестанно гадене. Любимото му занимание — четенето, ставаше все по-болезнено за очите му, а и вече не можеше да се концентрира. Чудеше се дали не страда от тумор в мозъка и самата мисъл за това предизвика прилив на адреналин в тялото му, така както електрическият заряд преминава през солената вода, защото от кратичката си продоволствена експедиция към повърхност, беше разбрал, че вече е невероятно трудно да се осигури първокласни медицинско лечение.
Ами сънят? Как ли изобщо би могъл Скенера да заспи в тези дни, дори и ако не го болеше главата? Твърде много неща се случваха твърде бързо. Китайците анексираха Австралия и Нова Зеландия. Президентът беше окачествил поведението на китайското правителство като „безразсъдно“ и заповяда бойна група на Американските морски сили, предвождана от самолетоносачите „Индипендънс“ и „Джордж Вашингтон“, да се разположи в Коралово море. Втора военна група начело с „Нимиц“ най-после откликна на призивите за помощ на Шри Ланка и зае позиция на стотина километра западно от Коломбо. И Китай и Индия започнаха да обвиняват Щатите, че заговорничат с „враговете сепаратисти“, които щели да станат по-дръзки с приближаването на американските военни сили.
— Този неоправдан акт е един от елементите, внасящи несигурност в китайско-американските отношения — заяви чуждият министър пред Си Ен Ен.
— Ние по никакъв начин няма да предизвикваме военни действия — допълни говорителят на индийския външен министър, — но ако бъдем провокирани и нападнати, веднага ще отвърнем на агресията и ще унищожим врага.
— Флотата на САЩ е там, за да наблюдава и помага — бе обявил генерал Андрюс. След това подчерта, че в региона няма непосредствена опасност от избухване на война, но въпреки това не друг, а самият Андрюс заповяда капсулата им да е в състояние на „жълта тревога“.
— Исусе върху муле! — бе казал Уиндоумейкъра. — Капитане… наистина ли ще направят това?
— Няма начин — отвърна Скенера и започна да му обяснява, че никога няма да почнат да мятат ядрени глави един по друг, но според Уиндоумейкъра това съвсем не бе успокоително разяснение. Ако си спомняше правилно уроците на историята, през седемдесетте години дори и най-тачените военни стратези твърдяха, че ако две държави производителки на петрол, започнат военни действия една срещу друга, то да си бомбардират взаимно нефтените кладенци „е последното нещо на този свят, което биха направили“. И все пак, когато започна войната между Иран и Ирак, какво бе първото, което те направиха.
В момента болката пронизваше слепоочията на Скенера и обграждаше мястото, където вратът му се съединяваше с черепа.
— Хей, Капитане… — обади се Уиндоумейкъра зад своя компютър.
— Да?
— Почини си малко и опитай да поспиш. После ще трябва да си нащрек.
— Аз съм си нащрек. Всичко ще бъде наред. Ти само стой и гледай.
Скенера не вярваше и думичка от онова, което каза. Тялото му бавно се разпадаше. Можеше буквално да го почувства. Целият свят се разпадаше. Един от екипа на другата смяна на горния етаж просто си събра нещата и замина, без изрично да напуска службата, вероятно за да е близо до своето семейство.
— Не ми се ще да съм на негово място — изкоментира Уиндоумейкъра, — когато накрая го спипа военния съд.
Скенера се бе разсмял. Ако Америка и целият свят продължаха да се разпадат, то напускането без предупреждение щеше да стане хитът през следващия сезон.
За Скенера сънят засега бе най-голямата грижа. Как иначе да изпълнява задачите, за които е бил обучаван? Със сигурност не и като престане да е в състояние да се съсредоточава и не намира сили дори да се обръсне сутрин. Кожата му стана грапава и студена на пипане и той започна да се чувства като охлюв с брада, а някакво далечно ъгълче от мозъка му започна да харесва това усещане. Сънят продължаваше да го отбягва заради главоболията… и болките във врата… а манията на Уиндоумейкъра нескончаемо да върти на компютъра избраните песни на Синатра правеше главоболието още по-непоносимо.