Ден сто и тридесети, 13:50 часа, вашингтонско време
— Какво, по дяволите, правим тук? — се чудеше Рони. Според последните рапорти ѝ се бе сторило, че ако изобщо „Нимиц“ би трябвало тази вечер да бъде някъде, то това би могло да е само у дома, край брега на Вашингтон, щата Ню Йорк, а не в Полкския пролив, разделящ Индия от Шри Ланка. И двете страни сега бяха преминали в повишена бойна тревога.
— Не ни е работата да се чудим защо — отвърна другият пилот. — Работата ни е да спазваме йерархията на заповедите.
И тъй, ето ги тук, Рони и Ал, кръстосваха протока под пълната луна в един вехт Ф-14. В действителност техният „Томкет“ беше последният построен груманов самолет, излязъл от завода в Калвъртън по пистата „Джордж Скурла“ през пролетта на 1995 година. На борда на „Нимиц“ бяха останали едва дузина от тези самолети и макар да бе вярно, че под крилете им имаше по-малко пространство, отколкото при стелтовете, то те се хващаха по-лесно на инфрачервения спектър и се появяваха на индийските радари като кръгчета, огромни колкото зейналите порти на някой хамбар. Но точно такава бе и целта: адмиралът искаше патрулите му да бъдат забелязани. Мисията им не беше да атакуват индийските кораби и самолети, а по-скоро така да ги притеснят, че те да се оттеглят от Пакистан и от остров Шри Ланка. От своя страна индийците нямаха намерение да предизвикват флотата на Съединените щати…
(„Нали така?“)
Не, това би противоречало на логиката, но Рони си спомни как Детуейлър ги бе предупредил, че раненият или отчаян противник често нанася удари, които противоречат на логиката.
Логическото заключение би било, че и двете страни блъфираха. Ню Делхи заяви, че Шри Ланка и Пакистан са неразделна част от Индия, а не протекторат на Съединените щати. Щатският секретар пък бе казал, че Индия ще изпита на свой гръб тежките последици, ако продължава да упорства да разрешава различията си с Шри Ланка и Пакистан с помощта на силата. Командирът на ескадрилата на Рони бе обявил, че всичко ще приключи без нещастни инциденти, но вече се бяха случили твърде много обърквания, за да може някой да твърди със сигурност каквото и да било. Роботите на Детуейлър бяха доловили инфрачервени топли точици по цялата граница между Индия и Пакистан. Те свидетелстваха за яростни сражения и по всичко си личеше, че Пакистан губи войната, но в новите доклади от къщи се твърдеше, че Пакистан успява да отблъсне окупаторите. В тези доклади, освен това се казваше, че индийският министър на външните работи обявил действията на „Нимиц“ за враждебни, и подал протестна нота до Вашингтон. Но пък Амбър Мърдок твърдеше, че индийците не били протестирали.
От всичкото, което знаеше, Рони реши, че не е време човек да е сред страхливците.
На тридесет и пет километра пред нея лежеше в нощта подвижната островна писта, огромна за наземния екип, който живееше под нея, и миниатюрна като пощенска марка от гледна точка на пилота. Ал се обади да съобщи теглото на оставащото им гориво, за да може наземният екип да ги приземи съвършено точно. Минаха през слой по-плътен въздух и носът на томкета леко се гмурна надолу. Рони компенсира, без да се замисли, цялото ѝ внимание беше концентрирано върху червената светлинна точка по дисплея на шлема ѝ. Държеше насрещния сигнал точно в центъра на визьора, когато я стресна някаква светкавица, дошла откъм пристанището.
— Какво, по дяволите, беше това? — обади се Ал по радиото. Ударът бе попаднал далеч наляво от маршрута им, поне на петстотин и петдесет километра, ако не и на повече, но след него остана някакво сияние, обагрило облаците в онази посока в яркожълто. Докато гледаха, облаците посърнаха до цвета на шампанското, след това до оранжево и сапфирено розово, а после слънчевият диск изгря над западния хоризонт. Изгрев от запад… и тогава Ал разбра: „Ооо!“
— Тук е Скорп — се обади един глас от контролния център. — Какво видяхте? Край.