Видя кадрите с майката и детето в Кънектикът.
— Чудя се дали Лесли няма да запечата и това в кехлибар — рече той на празното пространство и изключи репортажа. После въведе номера да отговори на президентското повикване.
— Лесли Уелс ми каза, че се опитвате да погледнете ситуацията от гледна точка на археологията.
— Може и да е от полза.
— Не мисля така — каза Ричард. — Аз… чух, че хората са започнали да се завръщат в Лонг Бийч. Че изсичат уличните дървета за огрев.
— Няма да им помогне кой знае колко. Дърветата по улиците обикновено са пропити с всякакви консерванти, нали така? Бихте ли искали да горите у дома всякакви химически съставки?
— Накрая и това ще е без значение — въздъхна Ричард. — Вижте… Не искам да наливам масло в огъня на песимизма, но дори и ако вече бяхме получили всички планувани видове биоморфи, на тях би им отнело години да заселят наново Земята. Затова продължавам да се връщам към последните дни на древния Вавилон: суша, лоша реколта, градските хора стават чергари. Известно ли ви е, че в библейския разказ за скитанията на Авраам всъщност се разказва за падането на Ур?
— Да… чувал съм нещо.
— Как според вас ще изглежда населението на Лонг Айланд и Кънектикът само след година в сравнение с времето, преди да изчезнат насекомите? Мисля, че първото, което ще забележите, е, че ще са с няколко милиона по-малко.
Президентът бавно поклати глава.
— Дори да ги нямаше акарите, скоро ще се изправим срещу скорбута, холерата…
Вече цялата страна страдаше от спиране на тока, което означаваше, че хората не разполагаха с пречистена вода за пиене. А речните води бяха замърсени от разлагащите се животни и по повечето места хората не разполагаха с гориво, за да могат да преварят водата. В някои градове всички налични горивни материали се свеждаха до онова, което гражданите успяваха да отрежат от дърветата и от мебелите. Президентът очакваше, че до пролетта ще са изчерпали докрай този източник на енергия и тогава — какво щяха да правят следващата зима?
— Господин президент, ще станем свидетели на внезапен спад на популацията. Това се е случвало неведнъж в древен Вавилон и тъй като вавилонците записвали на своите восъчни таблички подробностите от всекидневния живот, сега разполагаме с точно описание на всеки етап от колапса.
— Обикновено е ставало въпрос за колапс на икономиката, нали?
— Точно така. След рухването на икономиката хората се втурвали да атакуват градските порти, да събарят паметниците и да убиват своите водачи. И всеки път рухването на икономиката било причинено от нещо съвсем тривиално като постепенното натрупване на сол в напоителните канали например. Най-страшното нещо, което съм виждал, е колко лесно е да се отприщи лавината от икономически провали още при първите етапи от увреждането на околната среда.
— Лесли Уелс май ме сметна за малко глупав, когато преди малко споделих с нея същите притеснения.
— Е, а аз бих казал, че притесненията ви са били съвсем на място — отбеляза доверително ученият. — Във Вавилон всеки път се започвало със записките на писарите от складовете за намалял добив и неимоверно повишаване на цените на хранителните продукти. Хората намалявали. После търговията изпадала в колапс, следват записки за враждуващи градове и въстания, а накрая записът неминуемо се прекъсва… Доколкото ми е известно само в един случай някакъв самотен писар е добавил: „Ур е в развалини. Горчиво го оплакваме. Зло слезе над земите ни. Телата се разлагат като мас под лъчите на слънцето. Боговете ни изоставиха като прелетни птици. Димът като плащаница обгръща града“.