— „Син мир“?
— Горещо го препоръчвам — каза Лесли. — Доста мислих и той все още ми изглежда най-доброто решение.
Ричард погледна нагоре.
— Чудесно хрумване — рече той леко саркастично. — Америка се е превърнала в кораб, който няма закъде да отплава. И накъде предлагаш да отлетим? Към високите части на Скалистите планини?
— Добро предположение, Ричард, и то поради простия факт, че там популацията от местни насекоми винаги е била твърде незначителна.
— Но и всяка друга популация там е твърде незначителна.
— Не схващаш какво искам да кажа. Помисли, Ричард. Помисли: живот без насекоми.
— Искаш да кажеш — на някое място, където наистина ги няма?
— Да, да — отвърна Лесли. — Места, където изпадането им от екологичната структура няма да доведе до кой знае какви промени, първо, защото там те никога не са имали голямо влияние.
— Такова място е арктическата тундра — каза Ричард.
— Антарктика — предложи Шарън.
— Смъкнете малко географската ширина — посъветва ги Лесли.
— Някои от най-отдалечените острови в Тихия океан — намеси се Джаксън, — включително и Нова Зеландия.
Ричард затръшна капака на своя лаптоп.
— Проклятие! Как сме пропуснали това? Как съм могъл да бъда толкова тъп?
Лесли се ухили и Ричард ѝ отвърна с ледена усмивка, която означаваше: „Да не си посмяла да го кажеш!“
Нова Зеландия се бе оказала по-богата на кехлибарени залежи дори и от Доминиканската република, като се започне от карбона и чак до наши дни. Там горските масиви бяха образували слой след слой и съвременните кауриеви борове растяха току над кехлибарените отлагания, които техните предшественици бяха образували. Но залежите на кехлибар в Нова Зеландия се различаваха от доминиканските по това, че в тях почти напълно липсваха останки от насекоми; факт, който до този момент Ричард беше възприемал погрешно като „липсват данни“.
Наистина липсват данни!
Ричард беше разглеждал цялостната картина обърната с главата надолу. Бяха го учили да гледа на горската екология като на внимателно балансирано и установено положение — така наречения „природен баланс“. Но сега бе принуден, всички те бяха принудени да осъзнаят деликатните взаимовръзки между бръмбари, дървета, гъбички и птици като продължителна надпревара във въоръжаването, която може да се разбере единствено в застиналата перспектива на човешкия живот. Първите листоядни мравки били способни с лекота да оголят цяла гора и вероятно много от тях са го правили, докато накрая сами не загинели. Първите контакти между видовете почти винаги били антагонистични, докато след поколения от мащабни нещастни случаи и с двете страни те евентуално еволюирали до степен да се превърнат във внимателно саморегулираща се взаимна имунна система… Някои от листоядните мравки използват растящите по земята гъби, които някога морели същите тези мравки, за по-лесно смилане на листата, а самите мравки събират точно толкова листа, колкото могат да вземат, без при това да унищожат гората, защото рояците, унищожили своите гори, просто загивали. В същото това време някои дървета започнали да отделят защитни отрови срещу мравките (от които хората правят лекарства), въпреки че растели върху облагородената и аерирана от мравките почва. Ако проследим назад през геологичните епохи тези уравновесяващи решения, то те са настъпили след милиони, а може би и милиарди години на измрели мравки, гъби и дървета, а ако проследим времето напред, ще видим, че процесът ще продължи да взима още милиарди жертви. Балансът е илюзия, но упорита илюзия.
А сега Китай бе анексирал и окупирал коя държава?
— Нова Зеландия! — отвърна Ричард. — Китай! Мислите ли, че учените им са се сетили, че в Нова Зеландия насекомите играят второстепенна роля?
— Трудно е да се каже — каза Лесли. — Не е тайна, че кивитата се справят далеч по-добре от останалите. А и нямат достатъчно голям флот, че да повлияе на плановете им за нашествие. Нямат и авиация. Населението е малобройно — следователно няма опасност от създаване на съпротивително движение. Умен ход. Може и да им донесе успех в краткосрочен план.
— А може би и в дългосрочен — рече Ричард. — Мисля, че напипа нещо. Съществуват острови далеч от континентите, на които насекомите така и не са се установили напълно. О, тези местенца също ще пострадат от ефекта на измирането им, но самата структура на техните екологии не е повлияна от дейността на насекомите.
— Може ли „Син мир“ да стигне до Нова Зеландия? — зачуди се гласно Джаксън.