— Така мисля — отвърна Шарън. — Но в такъв случай ще се изложим на риска да ни посрещнат китайските окупационни сили и докато съществува подобна възможност, изглежда по-разумно да си останем тук.
— Разбира се, съществуват и други острови, на които насекомите са липсвали дълго преди да вземат да измират повсеместно — каза Лесли.
— Оптимистка — каза Ричард и отново отвори лаптопа си. — Ако записките ми са верни, Джаксън, неотдавна ти каза, че насекомите са подготвили нашето пристигане, а сега подготвят изчезването на човечеството. Лесли запечата тази ти мисъл в кехлибар.
Лесли се изкашля.
— Добре, Ричард, напоследък се замислих над твоята история за изсъхването на бамбуковите дървета, които заплашват с изчезване китайските панди на всеки сто и двадесет години.
Ричард се усмихна.
— Теорията на Бил Шут за ДНК с часовников механизъм.
— Да. Има над какво да се замисли човек. Онези панди, които преживели биологическия катаклизъм, евентуално се оказвали в свят, в който отново никне бамбук. Но онези неколцина души, които ще преживеят измирането на насекомите, ще са принудени да живеят в свят, който още дълго време ще остава враждебен за тях.
— Което ни връща към онова, което продължавам да повтарям: че хората са безкрайно по-приспособими от динозаврите — каза Джаксън. — Можеш да подлагаш човечеството и света на каквото си щеш, но те ще оцелеят, може би защото човекът прилича на бързо мутираща верига от ракови клетки и притежава в излишък способността да пребъде. Мисля си, че дори и войната между Индия и Пакистан да обхване целия свят, което е планетарната версия на терапия с облъчване, известен брой мъже и жени просто ще изчакат да отшумят радиоактивните вълни и ще излязат от ядрените подводници, закотвени някъде под пристанището на Сидни. Разбирате ли, какво искам да кажа? Винаги сме твърдели, че хлебарките ще са последните живи същества, останали след сблъсък с астероид или ядрено унищожение, но подводницата е с по-здрава черупка и е по-устойчива на радиация от всичко, което хлебарката е успяла да постигне през милионите години на еволюция. Подводницата е по-приспособима, а сме достигнали до нея в някаква си микросекунда от геологичното време, и то без да пренареждаме своите гени. Казвам, че техническата еволюция вече е надраснала няколко пъти по мощ органичната еволюция. Казвам още, макар да е вярно, че може би отново ще изпаднем за известно време в тъмните времена на ранното средновековие, то след като на тази планета се е появил разумен живот, той няма вече да я напусне.
Шарън поклати глава.
— Човечеството като рака на Земята. Не го бях чувала.
— И аз така си мисля, но представи си, че гледаш Земята от високо и виждаш как през следващите няколко месеца един по един помръкват градовете и цели народи престават да излъчват радиосигнали. Знаем, че все пак ще останат няколко изолирани места, където цивилизацията и уличното осветление ще просъществува. Места като Нова Зеландия.
— Мънички оцелели тумори — каза Ричард и челюстта му увисна, когато премисли наново какво именно бе казал.
— И ако имаш възможността да направиш пълни снимки на планетата през следващите двеста години, Ричард, какво мислиш, че ще излезе на тях?
— Гледайки надолу към Земята, ще очаквам да видя как хората от Нова Зеландия стигат до източните брегове на Австралия и заселват цялото крайбрежие, обгръщайки пейзажа с осветените си улици, напомнящи на искрящи паяжини. Светлините евентуално ще се разпръснат през Индонезия по половин Азия.
— И от това ще заключиш — каза Джаксън, — че човечеството образува новите си метастази.
— И тъй, поуката е — обобщи Лесли, — че сме в състояние да определим местоположението на потенциалните островчета с улично осветление — да идентифицираме тумора на бъдещата цивилизация — и самите ние да се промъкнем в един такъв тумор.
— На Азорите никога не е имало много насекоми — каза Ричард. — И Исландия може да свърши работа, но на Азорите селското стопанство и риболовът са далеч по-лесни. Бих заложил на Азорските острови. Мисля, че там трябва да търсим едно от струпванията на тумори.
— Ричард? — попита Шарън, докато се опитваше да намери географски атлас в своя компютър. — Чии са Азорите? На Португалия ли?
— Да. И смятам, че веднага щом португалците стигнат до същите изводи като нас, ще започнат да се чудят кой ли друг се е досетил. И е много вероятно да вдигнат флота си на блокада срещу бежанците.
Лесли обмисли и това.
— Повярвай ми: ще пуснат „Син мир“ през блокадата ако не за друго, то поне защото когато всичко това приключи, той може да се окаже единственият действащ въздушен кораб. Може да се движи и само на слънчева енергия, а не мисля, че очакват доставки на петрол от Иран, поне не и през следващия век. Прибави към това и факта, че в ръцете ни се намира лечението — и кехлибарът, и оборудването. Прибави и факта, че ако останем тук, то до пролетта всички ще сме мъртви, най-вероятно убити, а с нас ще си отиде и лечението. Ще ни приемат на Азорите, защото имаме какво да им предложим, а те ще го получат много евтино. Абсолютно евтино.