— Не. Природата може да струпва беди над главите ни, но не вярвам, че съществува безсмислено зло.
Равинът изглеждаше стъписан:
— Не вярвате?
— Не.
— Нито пък аз.
Бишъп прегриза по средата бедрената кост на заека и лакомо засмука костния мозък.
— И така — каза той с пълна уста, — нека ви разкажа от гледната точка на Бог какво става в момента. Когато през дванайсетото хилядолетие пр.Хр. предците ни в околностите на Йерихон измислили грънчарството, лампите и въжетата, в света живеели по-малко от осем милиона души. Но днес хората са се разселили от Юкон до Антарктика и ако се опитате да си представите биосферата като жива, дълбоко взаимносвързана система, нима милиардите човешки същества не се превръщат в нещо подобно на неимоверно разраснала се вирусна инфекция?
— Свеждате Ню Йорк и трите щата около него до огромно гъмжило от хомо сапиенс, така ли?
— Разбира се. В този случай — може би измирането на насекомите и всички тези бедствия — Бишъп замлъкна, като се сети за собствените си инфектирани крайници и причиняващите му болка дълги колкото змии червеи в тях, — може би те са само отговорът на имунната система на Земята спрямо дадена инфекция.
— А инфекцията сме ние?
— Аха. Най-важното е, че ще трябва да направим ново споразумение или съглашение със Земята. Срокът на старото споразумение е изтекъл и нека го наречем така: време е да изчистим сметките. Ако бяхме продължили все по стария начин, можеше накрая да унищожим целия живот на планетата. Така че може би животът просто отговаря на удара.
— По мрежата се говореше нещо за генетични бомби. Не вярвате ли в това?
Бишъп поклати глава.
— Мисля, че приятелите ми в Града на мечтите нещо не са доразбрали както трябва. Не е задължително да има генетична бомба с часовников механизъм. Може би целият този хаос е предизвикан просто от даден дразнител. Може би динозаврите са се развивали твърде успешно и са се превърнали в дразнител и Земята е реагирала по същия начин, по който нашето тяло реагира на грипа. Онова споразумение, за което говорих — мисля, че чакахме твърде дълго, преди да го подновим. Не сключихме нова сделка. И сега сме отхвърлени.
— Сега вие — каза Фридман — започвате да говорите като Сигмънд. Той твърди, че науката и технологията са отговорни за хаоса.
— Не, цялото човечество е отговорно. Направихме труден живота на Земята и сега самият живот се защитава от човечеството. Може би не цялото човечество ще бъде унищожено; но ако иска да оцелее, ще му се наложи да сключи ново нелеко споразумение с природата, защото където и да се опитат да избягат хората, те не могат да се скрият от нея.
— Споразумение казвате вие? Споразумение, според което човечеството изцяло да промени своето поведение? — Равинът се усмихна.
— А в това споразумение може да влезе пресътворяването или възкръсването на насекомите — възможност, за която говорите като за мит, пуснат от правителството по Интернет, с цел да се успокои населението. Независимо дали е чиста пропаганда или не, мисля, че трябва да се захванем именно с това. Трябва отново да заселим света с насекоми. Нямаме друг избор.
— Искате да кажете, че ще бъдем призовани да излезем в пустошта и да пресъздадем…
— Точно така — отвърна Бишъп.
Отново изтрещя гръмотевица, но този път далечна.
— Разбирам… А смятате ли, че това налага промени от духовен характер?
— Така си мисля — отвърна сухо Бишъп.
— Да, и аз си мисля, че това е една от възможностите, една от двете вероятни възможности в този момент. Трябва да променим и поведението, и духовността си.
— А ако не го направим, никъде на Земята няма да остане място, където да сме в безопасност. Природата ще ни преследва навсякъде, ще стоварва все по-тежки и тежки удари върху ни, докато накрая не променим поведението си.
Фридман каза:
— Съществува и другата възможност.
— Коя?
— Че в момента завършваме собственото си самоунищожение. Армагедон. — Нали така го бяха нарекли пророците, спомни си Фридман. Но конфликтът между Индия и Пакистан да повлече целия свят към унищожението — това би било безсмислено зло, а равинът вярваше в него не повече отколкото виканът вярваше в бездушието на вселената. Нали Бог бе казал на Йов, че причината за злото може и да е скрита в Йов и в самото човечество. Спомни си и за Илия, който отишъл в пустошта на връх Кармел, за да стане отшелник и да открие Бог. От върха видял земетресение и вятър, който повдигал големите камъни и ги разбивал на прах, видял огън да се спуска от небето и повярвал, че всяка проява на разбеснялата се природа е проява на самия Бог. Но Бог му рекъл: „Не. Това не съм аз“ — и казал на Илия, че Неговото присъствие трябва да се търси в гласа на човешката съвест. — Та — продължи равинът — мисля, че и двамата вярваме горе-долу в едно и също нещо: във времена на жестокост хората трябва да направят всичко възможно, за да я спрат и доколкото е по силите им, да разберат причините, довели до жестокостта.