Внезапно Скенера разбра, че и той ще умре и може би е последният американски командир на ракетна част, все още способен да се движи и разсъждава, което вероятно се дължеше на ненормално силната му устойчивост към отровата. Тази мисъл успя да отрезви и да проясни разума му достатъчно дълго, че да е в състояние да си направи шест чаши кафе. Изпи двадесет аспирина с кафето с надеждата веднъж завинаги да се избави от главоболието, но кафето само го влоши. Но главоболието и разклатеното здраве съвсем не бяха достатъчни, за да отклонят Скенера от неговия дълг (или поне от онова, в което започна да се превръща във все по-индивидуалната му интерпретация на понятието за „дълг“). Включи компютъра и се опита отново да установи контакт с все още съществуващите, но нежелаещите да сътрудничат ракети. Рано или късно щеше да спипа „птичките“. Знаеше, че е способен да го направи. Винаги се бе гордял, че е момче, което може да се справи с всичко.
— Да — обърна се той към никого определено и същевременно към гражданите на цяла Америка, — имайте ми доверие. Всичко ще бъде наред.
Системата „Тор“ бе създадена за ситуация на тактическа и стратегическа размяна на ядрени удари и се основаваше на предположението, че екипажите на ракетните центрове ще бъдат в пълна бойна готовност и добро здравословно състояние, а също, че и цялата страна ще функционира нормално в началото на военните действия. В капсулата се намираше даже каса, съдържаща неколкостотин хиляди долара в брой и в злато, за да може поддържащият екип, наричан от някои „екип за поправки“, да може да отиде на повърхността и да набави допълнително храна и горива, в случай че конфликтът се проточи. Когато бяха пресметнали уравнението „Труден спорт“, на никого не му бе хрумнало да вземе предвид факта, че по това време самата цивилизация може да се разпадне, а екипажите да дезертират от своите постове. В проекта влизаше пръстен от пет капсули, всяка от които имаше на свое разположение по десет ракети с по три бойни глави на ракета, а всяка бойна глава се равняваше на 335 килотона или на двадесет и пет Хирошими.
Сега четири от капсулите бяха изоставени, което в плановете за тактическа и стратегическа размяна на ядрени удари носеше кодовото име „Уравнение Единствен оцелял…“ И така: имаме пет контролни центъра за изстрелване, ако четири от тях престанат да поддържат връзка със своите ракети, то компютрите в самите ракети автоматично щяха да се свържат с последната действаща капсула и да останат под неин контрол. А в случай че се прекъснеше връзката и с последната капсула („Единствения оцелял“), то ракетите, останали без надзора на контролен център (което преди нашествието на акарите се смяташе, че може да се случи само при ядрена атака), щяха да започнат автоматично предстартово броене и изстрелване — по този начин режимът „Единствен оцелял“ преминаваше в „Труден спорт“. Бойните екипажи избягваха да говорят за тази възможност. Във военните среди бе известна като „Машина от Деня на Страшния съд“.
Отгоре, на повърхността, ужасен студен въздушен фронт довлече снежни облаци над равнините на Канзас. Никой и нищо не помръдваше в неожънатите полета или около близо четиридесетте ракетни силоза с махнати защитни капаци, чиито ракети ръждясваха под въздействието на снега и леда. Преди да дезертират, четирите бойни екипажа бяха разбъркали картите в уравнението „Единствен оцелял“, като отказаха да предадат контрола над своите „птички“. Всеки един екипаж сам за себе си, без знанието или съучастието на останалите три, взе мерки, за да прекърши крилете на „птичките“. Най-напред отстраниха капаците и пуснаха зимните вихрушки да безчинстват из силозите. След това източиха охлаждащите течности от генераторите на капсулите и ги замениха с палачинков сироп, кондензирано мляко или разтворени във вода захарни пръчки (а един от екипажите използва и трите съставки накуп). След като генераторите угаснаха, екипажите наредиха на капсулите да продължат да изсмукват течността от батериите, докато последните изсъхнаха. Последният им вандалски акт беше насочен към нервния център на ракетите: теста за самопроверка на системите. На бордовите компютри бе зададено да направят проверка на всички системи, след което отново да извършат същия тест, и после отново, и отново, докато не се окажат в капана на нескончаемата мьобиусова лента (което бе компютърният еквивалент на нервната криза). За всеки случай, да не би някоя птичка да се изхитри и да се измъкне от омагьосания кръг, въведоха и втора команда: след приключване на теста за самопроверка на системите да се изчисли числото „пи“ до последния десетичен знак…