— Белезниците? — попита Бишъп и размърда пръстите си.
Пък кимна на Ейми. Ръцете на Бишъп и Фридман бяха закопчани зад гърбовете им, тя свали белезниците и отново им ги сложи — но този път отпред и ги блъсна да седнат.
— Така по-добре ли е? — попита тя.
— Значително — отвърна равинът.
Сигмънд вдигна очи от компютъра и им се усмихна.
— Преглеждах трудовия ви стаж — каза той. — Не мисля, че в скоро време ще имаме нужда от правоверен свещеник наоколо, но вие, Бишъп — тук пише, че сте работили за военните.
— Да. Най-вече в областта на спътниковия шпионаж.
— О, оставете това. Вие сте виден учен. Работили сте в лабораторията „Бел“! Бих се обзаложил, че са ви допуснали дори и до технологиите на „Розуел“. Не упорствайте, приятелю!
Пак ли този „Розуел“! Бишъп се усмихна вътрешно. Всеки, който е готов да повярва, че учените ще запазят подобна тайна повече от половин век, не знаеше нищичко за тях.
— Нямам представа за какво говорите — отвърна Бишъп.
— Нямате ли? — попита Сигмънд, извика на екрана няколко параграфа от един текст и обърна екрана към Бишъп. — Не обиждайте моята интелигентност — рече той и махна на Ейми и на пазачите да излязат. — Разполагам с досието ви.
— Ще бъда навън — прекъсна го Ейми. — Ако имаш нужда от мен, извикай.
Усмивката на Сигмънд стана по-твърда, но не ѝ отговори. Бишъп забеляза, че Ейми не отвърна на усмивката му. Познаваше Сигмънд вече от достатъчно дълго време, за да започне да съзира истинската му същност, която прозираше през пукнатините. Усмивката му бе започнала да я плаши, защото превръщаше предчувствията ѝ в действителни чувства, прекалено мрачни, за да бъдат изречени.
Когато вратата се затвори зад тях, той каза:
— Сега нека ви нарисувам една картинка. Имаме известен проблем на изток: морски пехотинци, гнездо физици, биолози и един Бог знае какво още. Те искат да ме заличат от картината. А аз също тъй страстно желая да залича тях. Прибавете към всичко това и хардуера, съставен от военизираните пазители на мира, които се присъединиха към моята кауза. Което означава няколко гранатохвъргачки и управляеми миномети. Дали ще са достатъчни? Може би. Но защо не ви го кажа направо? Сега имаме и музея, чиито складове са претъпкани с всякакви ракети от типа земя-въздух и земя-земя, но повечето от тях за съжаление са обезвредени. Сега схванахте ли картинката?
Да, той я схвана: човекът, ненавиждащ технологиите, имаше нужда от ракети! Като се огледа наоколо, той съвършено ясно видя, че седи сред неща, които в най-скоро време ще се превърнат в руините на цивилизацията. Всичко наоколо бе ефимерно и той с мрачна увереност разбра, че на Прометей му предстои повторно да бъде зарит в земята и със същата увереност усети, че след хиляда години все още ще има хора и те ще си блъскат главите над това как един предмет от бронзовата епоха е бил заровен в същия слой, в който е открит резервоар от „Аполо“.
„Човечеството ще оцелее“ — си каза Бишъп и осъзна с още по-мрачна увереност, че най-вероятно именно хора като Джери Сигмънд ще изтеглят печелившите билетчета в лотарията на оцеляването. Кротките действително щяха да наследят земята, но точно силният щеше да ги положи в нея, щеше да ги положи в гробовете им.
Да, „много устойчивата зараза“ на човечеството щеше да просъществува, но Бишъп си помисли, че ако той бе на мястото на Бога на Фридман, би пожалил света.
— Значи — каза накрая Бишъп — внезапно сте решили, че все пак имате нужда от нас, всезнайковците, независимо от всичко, което казвате в предаванията. Какъв ви е проблемът? Не може да вдигнете ракетите?
— О, скоро ще ги накарам да проработят. Просто колкото повече квалифицирани люде работят за мен, толкова по-бързо ще е готова моята отбрана. И когато приключа с този град на бляновете, ще се погрижа да хванем няколко от обитателите му живи и да ги използваме наистина.
— Искате да кажете — като роби? — каза Фридман.
— О, далеч не е толкова лошо, колкото звучи — отвърна Сигмънд. — Ето — бутна сандвичите към тях, усмихвайки се отново с топлата си, прекалено приятелска усмивка. — Изяжте ги. Тук разполагаме с прясно изпечен хляб за нашите най-големи помощници. Независимо дали го осъзнавате или не, но вие и приятелят ви Бишъп сте вече наши роби.