ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.
АКО ЛИПСВА НЯКОЯ, НЕЗАБАВНО ДОКЛАДВАЙТЕ В TOCFN.
ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.“
Премигващите в червено буквички на страничния прозорец показваха географската ширина и дължина на удара, а сеизмичните сензори бяха регистрирали мощ от три килотона.
Скенера не можеше да каже колко дълго е бил в безсъзнание. Когато се погледна в огледалото, видя, че мускулите по двете страни на лицето му са се отпуснали и че зеницата на едното му око е напълно разширена. „От газа е — предположи той. — Прекъсва нервните окончания в мозъка“ — което не бе толкова далеч от истината. Прионите бавно превръщаха мозъка му в желе.
Един от мониторите премигваше, вбесявайки малката кора на мезозавърския мозък, разположен близо до основата на черепа му. Не искаше да отвърне на бибипкането. Не искаше да се обажда. Искаше просто да си го изкара на някого. Удари монитора, и тогава… и тогава…
„Географска ширина четиридесет градуса… четиридесет градуса северно…“ Не знаеше кога е припаднал, нито кой ден от седмицата е било, но си спомняше географската ширина и дължина… а също и чувството за отдаденост на… на задачата…
Десетте ракети премигваха като червени правоъгълници на друг един екран, сигнализирайки, че след като и последната действаща капсула не се е обадила, са готови да превключат от програма „Единствен оцелял“ на „Труден спорт“.
Това бе… лошо, осъзна Скенера, въпреки че съвсем смътно си спомняше защо. И разбра, че е длъжен да отговори на ракетите. Това беше част от неговите задължения.
Отвори лаптопа и се подписа с електронната писалка. Правоъгълниците станаха жълти, но в тях продължиха да премигват червени светлинки. Трябваше да напише още нещо, разбра той, нещо важно, но не бе в състояние да си припомни какво.
Отчаяно започна да преравя купчините документи от TOCFN, докато накрая не попадна на нещо познато: Време за изследване на целта. Да, това беше важно.
Системата „Тор“ бе проектирана специално, за да не се допусне произволното изстрелване на ракети от някой недисциплиниран член на екипажа. Първо, и двамата бойни командири трябваше да дадат съгласието си за изстрелване, като едновременно завъртят ключовете, което бе заповед да се приготвят бомбите и загреят двигателите. Всеки член на екипажа знаеше как да се справи с това препятствие (бяха нужни две вилици, дръжка от метла и тиксо), но при всички положения бе необходимо преди това да се въведат нужните кодове, които се получаваха от Кемп Дейвид, Белия дом или от „Огледалото“. Съществуваха шестнадесет възможни комбинации за този код. Ако някой се опиташе безуспешно да проникне в кода на дадена ракета, то компютърът ѝ щеше да изпрати съобщение до останалите ракети: „Хей! Някой току-що използва погрешен код, опитвайки се да ме задейства. Не му обръщайте внимание“. Тогава всичките десет ракети преставаха да приемат командите на капсулата през следващите пет минути. При това положение разбунтувалият се командир можеше да прекара остатъка от своя живот, като пробва различни комбинации на всеки пет минути и времето пак нямаше да му стигне.
Но проектантите не се бяха сетили, пък и не биха могли да се досетят, че нещата се променят при последователното преминаване в режим „Единствен оцелял/Труден спорт“. Това хвърляше сянка върху сложната система, чиято най-главна задача бе да се предотврати случайното изстрелване. Би следвало още от самото начало да си дадат сметка, че режимът „Труден спорт“ дава възможност да се подкопае самата система, но подобно на всички големи исторически грешки, и тази се виждаше най-ясно от дистанцията на бъдещето.
Понеже стратегическите цели бяха склонни да сменят своите места и най-вече защото по време на война ракетите понякога биват пренасочвани в последния момент, не се изискваше въвеждането на код при програмиране на географската ширина и дължина на удара. Често се случваше компютрите на ракетите да поискат уточняване на целта от командната капсула. Това бе една от първите задачи, които птичките поставиха на Скенера, когато той най-после отговори на запитванията им дали е останал някой жив в капсулата. Отговаряйки им, той отмени с поне няколко часа преминаването в режим „Труден спорт“.
„Боен план?“ — попитаха ракетите.