— Какво е това? — попита Там. — Нова планина? Вулкан?
— Не — отвърна Лесли, притискайки врата си с компрес, и Ричард забеляза, че гърбът на палтото ѝ бе покрит с кръв. — Не, Там. Това е само пушек.
Лесли сведе глава и усети, че се поклаща, за да запази равновесие, сякаш подът внезапно се бе гмурнал надолу. Прецени, че пилотите сигурно се опитват да достигнат тъмната облачна покривка под краката им, да се върнат под топлинния щит и… „О, не…“ — помисли си тя и силно извика:
— Обърнете се! Не гледайте!“
Но предупреждението ѝ беше дошло твърде късно. Фалшивата планина се превърна в бляскав диамант, чиито краища засияха като искряща синьо-бяла корона, увенчана с огнени шипове. Там замижа и когато пак отвори очи, въздухът отново трептеше, корпусът отново се клатушкаше, а зад прозорците се виждаше единствено снегът, но короната на планината бе все още там — блестящ зелен образ, отпечатан в ретините ѝ.
— Очите ми!
— Знам — каза Лесли. — Ще ти мине. Но няма да ми повярваш колко глупаво постъпихме и какъв късмет извадихме: бомбата избухна зад дима. Ако се бе взривила няколко километра по на изток, щеше да е от тази страна на облака и да засияе с пълна сила в очите ни. Щяхме да ослепеем завинаги.
— Това беше Манхатън, нали? — попита Ричард.
Лесли кимна.
— И аз така мисля. Манхатън или някъде още по-близо.
— Не разбирам — рече Ричард и потри очи. — Защо ги хвърлят на едно и също място? И защо толкова много?
— Сигурно е грешка — корабът се наклони още два градуса към носа — или е плод на черен хумор.
Ричард изсумтя в отговор — нездрав смях, с който се смеят хората, когато са близко до отчаянието.
— Човечество — каза той, докато снегът се освети от нова експлозия. — И като си помислиш само, че мечтаехме да закараме този животински вид до звездите.
От хиляди години човечеството се бе самоорганизирало в градове и правителства, подобно на по-развита колония мравки. А сега, помисли си Ричард, някакви остатъци от правителството, някакви дребни чаркове от разпадащия се суперорганизъм в последния си гърч бяха решили, че на света му е нужен още един ад.
— Не ви ли беше достатъчно? — попита Ричард почти с въздишка. — Не ви ли стигаха акарите? Не ви ли стигаше изгнилата реколта? А бактериите в океаните? Ами бедствията? Отровената риба? Не ви ли стигаше всичко това, та някой шибан задник започна да мята атомни бомби?
— Явно не — отвърна Вини, довършвайки мисълта му. Ричард премигна срещу него, а в очите му все още стоеше отпечатаният образ на блестящата корона. Видя, че Шарън е застанала зад Вини. Те трябваше да са на мостика с Лени и Робин. След като и двамата бяха дошли отзад, това означаваше само едно нещо.
— Какво не е наред? — попита Ричард.
— Нещо с управлението на кораба — отвърна Вини.
— Необичайни въздушни сили — добави Шарън, — сякаш целият корпус е напукан и вятърът минава през цепнатините.
— Може би е въпрос на необичайни атмосферни условия — каза с надежда Ричард. — Всичките тези ударни вълни може да са разбъркали въздуха.
— Точно това трябва да разберем — каза Вини.
Ричард кимна, клекна до Там, целуна я по челото и без да каже нито „довиждане“, нито „скоро се връщам“, махна на Вини и на Шарън, че идва с тях. Излязоха бързо, без да обелят нито дума.
— Исусе — рече Лесли и обгърна раменете на Там. — Какво ли още ще става? — а после си пожела да не беше задавала този въпрос.
Палубата се наклони с още два градуса към носа и не поддаде пред опитите на Лени да я изправи отново. Една част от уредите по таблото също се инатяха.
Робин забеляза, че налягането в третата камера с хелий леко спада. Компенсира загубата на налягане, като преточи малко газ от допълнителните резервоари и мислено благодари, че бе спорила (и се беше наложила) над Лени да запазят допълнителните резервоари.
Внезапно прехапа горната си устна, електронната писалка в ръката ѝ трепна и като докосна тактилния монитор, единият му ъгъл пожълтя: беше видяла, че налягането в трета камера спада бавно, но доловимо, както бавно, но доловимо минутната стрелка се премества по циферблата на голям часовник.
— Добре, Лени — каза тя. — Имаме проблем.
— Повтори?
— Лени, имаме проблем — повтори Робин и прехвърли копие от данните на неговия екран. — Губим хелий от камера три.
— Добре, видях. Сега налягането ми изглежда добро.
— Така е, защото добавям от резервите.
— Ще остане ли достатъчно, за да долетим до Азорите?