Не можеше да си спомни как Татко я прегърна за сбогом, макар да съзнаваше, че трябва да го е направил, преди Джаксън да я изведе на разходка извън музея и да се опита да ѝ обясни, че нещо лошо се беше случило в Лонг Бийч и че татко се връщаше в града с дирижабъла, за да разбере доколко зле е положението.
Там имаше само един въпрос към него:
— Мама добре ли е?
— Не знаем — отговори ѝ той. Думите му я удариха право в корема и навеки запечатаха този миг в нейното съзнание. Спомни си как дългият четвърт километър въздушен кораб мина точно над главите им, когато надигналата се в нея вълна от страх и адреналин отнесе закуската ѝ. И когато Джаксън клекна да избърше с кърпичка устата ѝ, а бръмченето на пропелера на кърмата и страничните контролни дюзи замлъкна и се стопи в далечината, Там забеляза нещо странно в боровите пущинаци около музея. Чу как на поне триста и петдесет метра от тях една катерица гризе дебела стиска борови иглички. Дори и на това разстояние звукът бе все така остър и рязък и Джаксън също забеляза, че нещо не е наред. Те двамата осъзнаха като че ли в един и същи миг, че единствената причина, поради която катерицата вдига такъв шум, е, че в гората не се чуваха никакви други звуци. Нищичко. Не бръмчаха насекоми. Не пискаха птици. Нищо.
5
Лонг Бийч
Никога не бе ставало дума дирижабълът „Син мир“ да донесе каквато и да било изгода за Ричард или за някой друг от неговите създатели или спонсори. Официално той беше „даден под наем за постоянно“ на бразилското правителство, което получаваше печалбите от този луксозен въздушен лайнер. На пръв поглед за повечето хора тази спогодба се струваше твърде странна, ако не и скандална. Мисията на въздушния кораб „Син мир“ беше да спаси Амазонка и другите водни пътища от пораженията, нанасяни им от хората, и единственият начин да се постигне това бе да ги направят твърде ценни, за да бъдат унищожени.
Изследователят на океанските дълбини Джейсън Брадли осъзна, че ще бъде по-евтино да се направи екскурзионен въздушен кораб, който да е и средище на изкуството, и да се подари на правителството, отколкото да се пишат правилници, да се изпращат в ОН, да се наемат адвокати, да се прокарват линии през горските масиви и речни басейни и да се рискуват неизбежните престрелки, които няма да доведат до нищо друго, освен до наемането на нови адвокати. И както се оказа, хората, които можеха да си позволят да отседнат в изключителните кабини на „Син мир“, най-често бяха същите, които предизвикваха изсичането и изгарянето на горите и затлачването на водните пътища. Именно те имаха нужда да бъдат извлечени от своите офиси и пратени на пътешествие с въздушен кораб през планинските проходи на перуанските планини, да се приземят върху гигантските плаващи салове, за да прекарат цяла нощ на лагер някъде по върховете на амазонската тропическа гора, а после от височината на горските върхове да проследят течението на самата Амазонка.
Кесиите на толкова много предприемачи в Амазонка се напълниха, че индустриалците, като усетиха златната жила от туристически долари, можеха да си позволят да върнат дирижабъла обратно в Брукхейвън за основно преустройство. Закупиха от Япония една миниподводница, която се преправяше, за да послужи като туристическа и да се спуска от шасито на „Син мир“ по време на пътешествията до Галапагос и бреговете на Антарктика.
Ричард съжаляваше, че не предложи в договора за наем да се включи условието по един месец на година дирижабълът да бъде използван за научни експедиции, защото скоро щеше да се окаже, че той е най-добрият океанографски изследователски съд в наличност. Беше построен най-вече от деривати на царевичната скорбяла, която Ричард и Джаксън превръщаха в леки, но удивително здрави нишки и корпусни секции. Корабът притежаваше безпрецедентна подемна сила за тежко оборудване, официални салони и лични каюти. Единственото му задвижвано от слънчева енергия витло му даваше неограничен обхват и за разлика от конвенционалните изследователски кораби, никога не му се налагаше да бяга от буря. Понеже беше облагодетелстван с персонални отопляеми кабини, при първото получено от спътник предупреждение за приближаващ ураган можеше да се издигне високо над морската повърхност, а пътниците да се насладят на ярката слънчева светлина и да гледат как бурята гони натежали облаци на повече от километър под тях.