— Боя се, че това е краят, Лени — каза Вини със странно спокоен глас. Лени го погледна, сякаш за да попита: „Страх ли те е?“ Той не се страхуваше, беше само разочарован, че целият им труд и всички планове отидоха напразно, а стомахът му се сви от предчувствието за поражение. Чувстваше гняв и някакво странно усещане за своевременност.
Лени изпитваше само гняв, който се разгаряше, докато слушаше как Робин се моли на Бог.
— Да бе. Той сигурно те чува — каза Лени, но не добави онова, което си мислеше: „Там някъде наистина има Бог. И Той наистина гледа. И Той наистина чува. И знае всичко, което става по Земята — всички ужаси, цялата болка и смърт. И нека ти кажа нещо: на него хич не му пука“.
Събудиха го виковете и усещането, че подът се люшка около хоризонталната си ос. Ричард не си спомняше как или кога е заспал на пода на салона за наблюдения. Спомняше си как си казва, че не бива да се унася; спомни си, че нещо не бе съвсем наред с кораба, обаче през първите секунди след събуждането му, подробностите все още си оставаха смътни и неясни. Но внезапно виковете станаха по-силни, усили се пукотът и прещракванията, които в първия миг, като отвори очи, му се бяха сторили далечни и едва забележими…
Целият нос се наклони надолу с ужасен рев, сякаш гигантски морски дракон го бе сграбчил в лапите си. Изтощението и дезориентацията от съня на Ричард не му попречиха да запази равновесие, когато повечето в стаята се плъзнаха към подпорната стена. Успя да хване Там за китката и да остане изправен. Захвана се за парапета на десния борд, който обграждаше редица панорамни прозорци, а носът на кораба продължи да се накланя надолу и накрая той и Там се оказаха изправени на една от вертикалните подпори на парапета — отсрещната стена, към която бяха притиснати останалите пътници, сега вече играеше ролята на под. Ричард си представи как „Син мир“ увисва перпендикулярно в небето, подобно на левитиращ небостъргач, но когато погледна през прозореца, свързващ сега пода с тавана, наместо стена със стена, видя, че сградата не виси, а пада от небето и под нея се е ширнало само чистото открито море.
— Там! Ричард!
Погледна и съзря Шарън на около шест метра от тях, как се катери към предната част на същия парапет.
— Стойте там — каза тя. — Идвам — и докато се промъкваше през редиците някога вертикални, но превърнати в хоризонтални стълбове, парапетът се прекъсна по средата и цялото помещение също се разкъса. Там закрещя името на Шарън, а пред очите им като в нереално видение цялата предна част на „Син мир“ се отдели и отнесе приятелката им така леко, както кораб, спускащ се от скелето на вода.
Светът се замъгли пред взора на Там. За миг си помисли, че помещението се връща на мястото си. Неочаквано като по чудо стълбът, на който стоеше, отново се превърна в релса, и подът пак стана под, после също толкова неочаквано помещението се наведе назад към кърмата и задната стена стана новият под. Релсата и панорамните прозорци се разпаднаха. Части от повредените резервоари за хелий и от спираловидната стълба, а също и парчета настилка и водопроводна инсталация образуваха облак отломки, който буташе, дърпаше, въртеше се и смазваше всичко по пътя си.
Лесли Уелс стоеше сама в стаята с автоклава, точно зад салона за наблюдения, когато разпадането започна. Един забележително силен тласък повдигна ъгъла на стаята и рафтовете с късове кехлибар, софтуера за биоморфоризиране и няколко скалпела изпаднаха от шкафа зад гърба ѝ. Някакъв генератор изхвърча от своето гнездо и само след секунди щеше да се размаже в стената над нея, стига „Син мир“ да не бе разтърсван от такива конвулсии, ударни вълни от експлозии и надигащи се маси, че накрая кърмата се откъсна от носа. Това отклони генератора от поетия вече курс. Без да нанесе някакви щети, той полетя към водите на Атлантическия океан, като преди това с леко свистене проби дупка в балона.
Лесли лежеше във внезапно потопената в тъмнина зала. На онова, което в момента минаваше за под, тя откри автоклава с яйцата. Пръстите ѝ опипаха повърхността и точно в мига, когато успокоена, че го намира непокътнат, прошепна най-искреното „Слава Богу“ в живота си, цяла една от страните на залата рухна, тя мина през две нива, падна лошо върху копринената стена, пропадна през нея, изкрещя, блъсна се в голямо парче подова настилка, плъзна се покрай широкия отвор, оставен от падналия генератор, и бе запратена към задния свързващ елемент.