ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Земята не е някаква свободна планета, оставена на наше разположение, и не е мъдро да се разпространим като рак из Галактиката.
Мостът е пред нас.
Чудовищата са пред нас.
Внимавайте…
3. Теорията за генетичната бомба е силно спекулативна и е използвана в тази книга, за да даде едно от възможните обяснения (които варират от научни до религиозни) за това каква е истинската причина в очите на потърпевшите за неочакваното избухване на злото. Все пак явно наистина съществува цикъл от 33 милиона земни години между масовите измирания на видове (което означава, че всеки момент може да започне нов). Започнах да се занимавам с преброяването на древни изчезнали видове преди и след последните две масови изчезвания (както е обяснено в глави 1 и 11) по време на моя стаж в Нюйоркския музей по естествена история през 1977 година, а през 1980 година заминах за Нова Зеландия, където Луис и Уолтър Алварес откриха „слоя астероиден прах“, погребан няколко милиона години под една вкаменелост на рак, която аз бях открил. След някои нажежени обсъждания (които за някоя увиснала на стената муха вероятно са изглеждали като караница, но за нас това си беше доброкачествено разчовъркване на мозъците) достигнахме до консенсуса, че каквото и да е убило динозаврите, то е засегнало целия клас насекоми също толкова силно, колкото и влечугите. Осъзнаването на този факт подтикна цяла една мисловна верига (или по-скоро полет на абстрактни фантазии: ами ако насекомите са умрели първи?) Както казах, винаги съм бил обсебен и привлечен от света на насекомите. Какво повече му трябва на човек? Секс, насилие и главните действащи лица са няколко трилиона.
Макар никой все още да не е открил тиктакаща бомба в генома на гъбичните мушици, периодичното зануляване на горската екологична система в Китай (на всеки 120 години) посредством генетичния часовник, скрит някъде из ДНК на бамбука, е толкова истинско, колкото опустошително и загадъчно. И изглежда природата ни подхвърля достатъчно намеци (както първоначално е отбелязал Чарлз Дарвин в „Произходът на Човека“), че естественият подбор действа не само при индивидите, но и при групите.
Един от любимите ми намеци или улики (второто се отнася само до групата бактерии, наречени Rusticalus titanicus) е Pepsis marginata, голяма черна оса, която цял живот е вегетарианка с изключение на времето, през което е ларва, когато е месоядна. Осата е много сложно обвързана с подобен по големина насекомояден вид тарантула, обвързване, което ни кара да се замислим дали еволюцията не създава наведнъж цели, готови екосистеми. Косъмчетата по тялото на паяка представляват едно от най-чувствителните органи за осезание в животинския свят. Щом се доближи достатъчно, за да раздвижи въздуха, всеки молец, щурец, богомолка или пчела веднага се издава, при което паякът се завърта, нахвърля се и изкривените му зъби проникват с хирургическа точност в тялото на жертвата. И все пак Pepsis и само Pepsis представляват изключение. Когато осата кацне наблизо, хищникът неочаквано се превръща в жертва, позволявайки ѝ свободно да се движи по цялото му тяло и дори застива мирно, докато застаналата на няколко сантиметра встрани оса копае неговия гроб. Щом веднъж жертвата е заровена, осата снася едно яйце, зазижда паяка вътре и си отива. След което обвързването им започва да става наистина странно… и доста нелицеприятно…
Когато яйцето се излюпи, ларвата не просто изяжда паяка, преди да си тръгне. Не, взаимодействието между осата и паяка е малко по-сложно. Когато се роди, ларвата е много, много по-малка от паяка и са ѝ нужни седмици, преди да може сама да се грижи за себе си и да напусне гробницата. През тези седмици ларвата не разполага с други източници на храна и прясна вода, освен с паяка; така че ако го убие бързо, чрез ухапване в мозъка или в дихателните пътища, ларвата ще умре от глад, преди да се е развила напълно. Доколкото знаем, това никога не се случва, защото осата се ражда с вградена кулинарна програма — едновременно неприлична и учудващо сатанинска: в началото изсмуква телесните течности на тарантулата, мускулите на краката, сензорните и репродуктивните органи, преди да се насочи и бавно да започне да поглъща храносмилателния тракт. Растящата ларва убива паяка сантиметър по сантиметър, по малко, пазейки го влажен, топъл и жив, като оставя централната нервна система и кръвоносната система за накрая. С течение на времето кулинарната програма изпълнява предназначението си и осата е готова да напусне гробницата — готова да възпроизведе програмата в ново потомство — от жертвата не остава нищо, освен косъмчетата и огъната хитинова черупка във формата на паяк.