9. Бедствията в Лонг Айланд: плесента от 1973 година, осите от 1979 година и акарите от 1994 година са истина.
10. Срещата на президента с акула в глава 8 е истина. Случи ми се на мен.
11. Злият наставник, принудил студента да използва усъвършенстван лазер, за да „жили“ конете от разстояние и по този начин да нагласи печалбите от конните надбягвания — изобщо забравете.
12. Всички „кулинарни наслади“, споменати в тази книга, са истински. Аз съм ял (и донякъде съм се наслаждавал) на повечето от тях, включително и на някои деликатеси от насекоми. Между другото, пържените скакалци страшно напомнят на пуканки, а големите личинки са определено по-вкусни от сладките скариди. От достоверен източник знам, че най-сладки са цариците-термити. Както и при блокчетата „Марс“, номерът е първо да ги замразиш и чак след това да ги изпържиш.
13. Д-р Бил Шут (който последния път, когато го видях, си изглеждаше съвсем истински) е все още жив или добър пример за немъртъв вампир. Изключително съм благодарен на Бил за голямото количество техническа информация върху прилепите като цяло и върху Desmodus в частност. Той действително е прекарал дълго време, преподавайки зоология в колежа Блумфийлд в Ню Джърси и е изследвал прилепите в отдела за млекопитаещи на американския Музей по естествена история. Неговите научни интереси включват биометрия на придвижването и на еволюцията при прилепите вампири. Освен че публикува оригинални изследвания върху прилепите, в момента той пише първия си роман и планира бъдещото си сътрудничество с Ричард Синклер.
Бил е стар приятел и добър човек. Именно той предложи идеята неговите любими животни — прилепите-вампири — да станат част от тази книга и ме помоли да направя така, че те да го убият.
В началото не бях съвсем сигурен. Не можех да повярвам, че ще намеря разумна причина, за да вкарам прилепите в разказа, и затова ги изоставих. Но както си спях, в главата ми се прокрадна образът на жена, затворена в училищен автобус или в морски фар, опитваща се да затисне с ръце пукнатина в стъклото на прозореца, а от другата страна стои притаена, кипяща маса от козина и закривени зъби — Desmodus. После в моите фантазии възникна образът на Исус от Плейнвю, политнал ухилен към Бил, а зъбите му се изпълниха с приони, а очите му — с кръв и тогава осъзнах, че това ми прилича на изпълнение на коледна меса в Дантевия ад.
— О, Боже, изглеждаш сякаш си изкарал няколко наистина лоши нощи — каза Бил, когато му разказах за моя сън.
— Не — отвърнах аз. — Много добри си бяха нощите. Мисля, че вече знам как да те убия и как да създам една наистина ужасна картина на злото, нахлуло извън дверите на църквата.
След много дълги дискусии с Бил, относно това какво би направил и какво не би направил в подобни кофти ситуации (ние наистина разиграхме някои от тях), сценарият с прилепите-вампири започна да се оформя с помощта на Бил, който настоя да изхвърля поне два или три прекалено мелодраматични „пелегринизма“. Също така той горещо ме умоляваше да не наранявам прилепите, но нямаше нищо против да взривя тридесет ядрени бойни глави над Хобокън.
Където беше възможно, исках прилепите в тази история да изглеждат и да се държат точно като в „Истинската Макой“ (за цялата вярна информация заслугата е най-вече на Бил, но ако някъде в обясненията ми се е прокраднала някаква научна ерес — хиляди извинения, вината е изцяло моя). Трябва да отбележа, че не са известни случаи прилепите-вампири да са нападали спящи градове и изпохапвали хората до смърт. На практика не е известен дори и един смъртен случай вследствие на ухапване от прилеп. Това се случва единствено в „Прах“ и само по силата на настъпилата извънредна биологична криза. Една от основните грижи на Бил при писането на ужасяващи сцени, в които хората умират след нападение на прилепи-вампири, бе, че това ще настрои общественото мнение срещу прилепите и всички ще ги възприемат като злобни, чудовищни същества. Д-р Шут отбеляза, че подобно на насекомите, прилепите са всичко друго, но не и чудовища, и наблегна на значението на прилепите за екосистемите по света. Интелигентни, уникални и изключително полезни, много от видовете прилепи са били унищожавани или заплашвани заради човешкото невежество и страх. Дори прилепите-вампири, които се срещат само в определени райони на Мексико, Централна и Южна Америка, са плахи и боязливи създания. „Пак бих влязъл в църква, пълна с прилепи-вампири, но предполагам, че за да коленича“ — казва Бил.