14. Идеята да се използват прилепи с прикрепени към тях бомби по време на Втората световна война, описана в глава 9, наистина е била осъществена в Америка и тестовете преминали много успешно. Цяла база на американските ВВС и голяма част от околните постройки са били разрушени до основи. Понеже проектът е бил строго секретен, на командващия никога не му било разяснено поради какви причини базата му изведнъж избухнала в пламъци. Всъщност той така си и умрял, без да разбере.
15. За мен прионите се намират в челната тройка на хитпарада на най-впечатляващите болести на света — особено след като ни разкриха (както описах в глава 14) произхода на привидно безвредните протеини стенли (наречени на Стенли Пръзинър). Те вероятно са нашите най-древни врагове и все пак може би държат ключа към произхода на живота — процес, който никога не е спират изцяло. Вероятно непрекъснато възникват нови разновидности на прионите поради факта че ние разпръскваме клетки и ДНК, и случайни късчета от протеини, така както пада козината на котката.
16. Историята за безвредната, прочистваща водата морска гъба, която развила пипала и се превърнала в месоядно същество, също е истина.
17. Описанието на Лос Анджелис и други градове, превърнали се в „археологично невидими“ популации номади и военни диктатури, можем да открием и днес, вглеждайки се в градовете на страните, претърпели срив в икономиката, като Хаити, Албания, редица африкански страни, ядрената Северна Корея и по-голямата част от бившия Съветски съюз. Ако продължим да постъпваме безразсъдно, това очаква по-голямата част от света през следващите петдесет години. Някои от по-ужасяващите урбанистични сцени в „Прах“, са действително автентични. Успях да ги опиша както благодарение на собствения ми сблъсък със закона на тълпите, така и на спомените на археолозите от Нюйоркския университет Елизабет Стоун и Пол Зимански за Ирак от времето преди, по време на и след Войната в Залива през 1991 година. Мъртвешкият пейзаж на Вашингтон, през който преминава отец Елтън, възникна след много (и незабравими) разговори с оцелели от Хирошима. Между тях имаше един човек, когото ударната вълна бе избавила от късогледството (той обаче не препоръчва ядрените взривове като начин за коригиране на зрението), и една жена, която след като успяла да избяга невредима от бомбардировката в Хирошима, се прибрала у дома си в Нагасаки и разказала на своето семейство за „безшумния син блясък“. Точно тогава хвърлили втората атомна бомба. Понеже вече добре знаела какво представлява този блясък, тя реагирала незабавно, накарала всички да се скрият и така вероятно е спасила цялото си семейство. Познавам един свещеник, прекарал остатъка от живота си в терзания какво именно е станало с децата, които е видял да стоят върху останките от едно разрушено здание в Хирошима. Не виждам нужда от допълнително разкрасяване на тези спомени на очевидци. Най-странното и плашещо явление, на което отец Елтън е бил свидетел — черен огън да се издига от мъртвите тела, хора разпадащи се като мокра хартия във вода — всичко това е много близко до реалността.
18. Образът на социопата Джери Сигмънд беше отчасти вдъхновен от многобройните ми случайни срещи с подобни личности, след които непрекъснато съм се питал откъде ли се появяват подобни нему същества. Сред тези хора беше и преподобният Джим Джоунс, когото по невнимание включих в моята първа археологическа експедиция през 1975 година и който показваше жив интерес към упадъка на древните цивилизации. Поглеждайки назад във времето, не мога да си припомня дори бегло някога по лицето или в думите му да се е долавял и най-лекият намек, че това е човек, сериозно обмислящ серия от измами и масови убийства. След това никога повече не поглеждах с недоверие как съседите на поредния разкрит сериен изнасилвач и убиец описват въпросното чудовище пред камерите на журналистите като „дружелюбен“, „внимателен“ или „нормален“ човек. Ето това прави такива създания страховити. Те нямат козина по дланите. Не им излиза пяна от устата. Те не „приличат“ на чудовища. Ако не беше така, нямаше да бъдат способни да ни причиняват толкова много страдания.