През 1994 година, докато обикалях и четях лекции, се срещнах с ентомолога-бихейвиорист Едуърт О. Уилсън и го попитах кои са според него травмите в детството, които създават изчадия като Джим Джоунс, Саддам Хюсейн, Тед Бънди или Джоуел Рифкин. Уилсън изказа хипотезата (а аз все повече се убеждавам в неговата правота), че някои хора са просто „родени увредени“.
19. Историята за първия глицеринов кристал и за верижната реакция на кристализация, разпростряла се по земното кълбо, е истинска. През 1969 година продукт от този кристал попада в една специална охладителна добавка и се възпроизвежда в нея с такава бързина, че скоро охладителят заприличва на портокалов сок. Въпросният охладител е бил използван в електрическото оборудване на лунарния модул „Аполо“-11 и заради него мисията на Нийл Армстронг можела да приключи преди изобщо да е започнала.
20. Доказателствата, представени от палеонтологията за това, че след измирането на видовете през перма континентите са били покрити с мъртви, потънали в гъбички гори, са напълно достоверни. (Повече подробности по този въпрос ще откриете в доклада на Ричард Кер върху статията на Хенк Вишър, в брой 270 на списание „Science“ от 6 октомври 1995 г.)
21. Покълването на семената пшеница, след като били престояли повече от 3000 години в гробницата на Тутанкамон („Царят Тут“), е истина. Излюпването на яйца на бръмбари след повече от 3000 години в същата тази гробница също е наблюдавано, но остава да бъде доказано (бръмбарите за разлика от семената на пшеницата могат да проникнат в запечатана гробница и да живеят в нея в продължение на многобройни поколения, дори и яйцата им да са способни да просъществуват в латентно състояние дълги периоди от време). Доказателствата за изключително дълга жизненост на яйцата на насекомите са в най-добрия случай твърде оскъдни. Като оставим настрани няколко определено анекдотични съобщения за излюпване на яйца на бръмбари след повече от век, прекаран в очевидно добре запечатани музейни шкафове, това си е част от екзобиологията, една наука, върху състоятелността на чийто предмет на изследване все още се водят сериозни спорове. Знаем, че ако новозеландската вета (по-голяма по размери разновидност на обикновения щурец) бъде замразена жива, то тя ще оцелее в това си състояние най-малко няколко години. Също така знаем, че яйцата на определен вид дълбоководна океанска скарида могат да се носят във водата векове наред, преди да се излюпят, а също и че яйцата на жабите, рибите и водните насекоми могат да прекарат в латентно състояние повече от десетилетие по засъхналите дъна на езерата.
22. Неприветливите условия за живот в капсулата на подземния център за изстрелване на ракети, както описаното оборудване и оперативни процедури отговарят на истината. Направих известни промени, що се отнася до запаса от храни и животоподдържащите системи (там, където се наложи да премълча или да променя нещата, се възползвах от възможността да преправя капсулата, като леко подобря нейните параметри). Режимът „Единствен оцелял/ Тежък спорт“, известен още като „Машина от Деня на Страшния съд“, влизащ в сила, когато ракетите изгубят връзка с останалите капсули и се прехвърлят под командването на оцелялата(те) капсула(и), а в случай че загубят връзка с абсолютно всички капсули, започват автоматично да се изстрелват към последните зададени им координати, наистина е съществувал в разгара на Студената война. Било е време на перчене и лудост, без да споменаваме и пълното доверие в машините. Протоколът „Тежък спорт“ бе изваден от употреба след чернобилската катастрофа и разбиването на „Чалънджър“. Русия и Китай преразгледаха собствените си варианти на този протокол през 1986 г., но (поне доколкото ми е известно) по времето, когато пиша това, те все още са в сила.
23. Начинът, по който учените контактуват помежду си в книгата (както и в истинския живот), когато се опитват да разрешат даден проблем, често прилича на откъслечни спорове и кавги, но най-често само звучи така. Ако понякога приемат ролята на „адвокат на дявола“ и започват да развиват дадена идея до абсурд, то е единствено с цел да видят дали тя ще издържи проверката на времето (или дали въобще ще издържи на проверка). Всеки добър учен разбира, че ако просто кимне и каже: „Това ми харесва“ — с нищо няма да допринесе за развитието на самата идея. Харлън Елисън (мъдрият човек, чиито думи президентът си припомня в трета глава) описва най-добре този процес, докато през 1980 г. наблюдавал работата на учените от „Вояджър“. Освен че е и най-известната му творба, есето „Сатурн, 11 ноември“ е и най-изящният (да не говорим, че е и най-хуманният) разказ за работата на учените, който съм чел някога (може да го намерите в изданието „Stalking the Nightmare“, Berkley Book, 1982).