Но ако има нещо извън всякакво съмнение, то е, че трябва да напредваме изключително внимателно. Как иначе да обясним факта, че точно след написването на тази книга бях поразен от едно предупреждение подобно на снежната буря в океанските дълбини, което дойде не от другаде, а от палубата на „Титаник“.
„Внимавайте!“, ми бе казала някога една стара французойка. Името ѝ бе Ева Харт. Била е само на осем години, когато за последен път видяла своя баща — отнесен от палубата на кораба, за който казвали, че и сам Бог не би могъл да потопи и който потънал още при първото си плаване. Разполагам с подводни снимки на катастрофиралия кораб и на тях мога добре да видя мястото, където бащата на Ева ѝ казал: „Погрижи се за мама. Шшшш… всичко ще бъде наред“. Сега това място е покрито със „сняг“.
„Внимавайте — ми каза тя. — Именно арогантността потопи кораба, онзи вид арогантност, накарала хората да повярват, че могат да плават нощем с пълна пара през поле от айсберги, за което ги били уведомили предварително. Ако продължим да правим все така, боя се, че в бъдеще ни очаква още по-голям „Титаник“, когато е възможно да потъне целият свят. Само че следващия път може и да няма спасителни лодки — за никого.
Така че внимавайте — повтаряше ли, повтаряше тя. — Да вървим напред, да… но първо да смекчим арогантността си с мъдрост и много, много да внимаваме.“
31. Свеждането на хилядите стари разновидности на световната пшеница до един повсеместно разпространен хибриден вид също е реалност. И още по-лошо: това е една страховита арогантна реалност. Разпространеният навсякъде хибрид просто плаче за появата на някоя по-издръжлива гъбичка. Същото важи и за останалите двадесет най-важни селскостопански култури в света. Като сеем и отглеждаме само най-желаните за нас (т.е. най-доходни) семена, си играем на някаква земеделска „руска рулетка“ (или по-скоро сме забравили урока, даден ни от руските ботаници, които по време на блокадата на Ленинград през Втората световна война предпочитали да умрат от глад, отколкото да посегнат на генетичните банки със семена). Докато не започнем да обръщаме по-голямо внимание на генетичното разнообразие, най-добрата защита на нашето селско стопанство срещу гъбичките си остават гъбичните мушици. Но историята ни учи, че не винаги можем да разчитаме на тях. Ще спомена само един случай: през зимата на 1692 година (гъбичните мушици не са много активни през студените месеци) ръжта била нападната от гъбички, за които се знае, че биха могли да причинят халюцинации, ако бъдат погълнати. Явно хамбарите на колониите в Масачусетс са били заразени с тях, което предизвикало процесите срещу вещиците от Салем.
32. Вярно е също така, че насекомите играят незначителна роля в екологичната система на Нова Зеландия (в сравнение с останалата част от света). В действителност, когато колонистите започнали да отглеждат овце, те се опитали да засеят в Нова Зеландия детелина (която е основна храна за овцете), но осъзнали с голямо закъснение, че там нямало пчели, които да я опрашват, и се наложило да внесат малко пчели от Европа.
33. Възможността да съществува живот в ледените морета около Юпитер, Сатурн и другите ледени светове (топлината и влагата под ледената кора се подсигурява от същите приливни сили, които предизвикват зрелищните серни гейзери, бликащи над повърхността на луната на Юпитер — Йо) възникна като физичен модел, предложен от мен и от Джеси А. Стоф. Първоначално смятахме вероятността за възникване на живот в покритите с лед океани за много ниска (клоняща към нулата), но тогава екипът на изследователя Робърт Балар откри във вулканичните кратери, осеяли Източната Тихоокеанска верига, процъфтяващи сероводородни органични вериги. Сега е известно, че близо седемдесет хиляди километра от дъната на земните океани са осеяни с подобни кратерни екологични системи. След като ги има под краката ни, защо да ги няма и над нашите глави?
Откриването в 1996 година на една забележителна и древна форма на живот на пет километра под повърхността на Атлантическия океан, Consortia (в която независимо съществуващите бактерии се подреждат в истински слоеве тъкан) ни научи, че под ледената кора на Европа, Ганимед, Енцеладус или Титан няма да открием просто някаква самотна едноклетъчна бактерия. Оставена повече от 4 милиарда години в топла и влажна среда, обикновената бактерия няма да остане за дълго просто една обикновена бактерия. Вероятно извън Земята съществува многообразен многоклетъчен живот. Човек само трябва да знае къде да го потърси.