Джери Сигмънд имаше голяма мечта. Виждаше собствената си ръка и чуваше собствения си глас да достигат отвъд безкрайността и щастливо множество да крещи неговото име. В цяла Америка хората с ужас очакваха икономическото бъдеще. Подобно на мнозина самопровъзгласили се пророци, типът „водачество“ на Джери беше много внимателно да се вглежда в емоционалното вълнение на тълпата, за да може да яхне вълната и така да увенчае собственото си могъщество и илюзия за власт. Само неколцина забелязваха, че той винаги предлагаше малко разрешения, но обширни списъци от люде, които можеха да бъдат обвинени във всякакви злочестини. Когато Джери Сигмънд научи, че пчелите във Флорида измират, и понеже знаеше, че портокаловите насаждения изцяло зависят от популацията на пчелите, разви своя версия за „унищожаване“ на предварително закупената цитрусова реколта: целеше се в онова, което сам наричаше „безсмислено изтичане на доларите на данъкоплатците към разни мръсни интелигенти, всезнайковци, айнщайновци“.
И най-опасното от всичко беше, че някои „айнщайновци“ наистина даваха на Джери Сигмънд оръжията, с които да ги унищожи.
Чак до тази последна седмица от стария свят Джери Сигмънд жестоко и с чиста радост бе нападал генетичен експеримент, провеждан в една от лабораториите на Едуин Уилсън. Учените бяха успели да променят един от гените на африканската зелена маймуна, който доведе до съществени промени в протичащите в мозъка ѝ химически реакции и превърна хетеросексуалните самци в хомосексуални. Това беше голямо откритие. Ако подмяната на един-единствен ген можеше да контролира нещо толкова основно в поведението на приматите, каквито са сексуалните предпочитания, дали промени на другите гени биха предизвикали също толкова лесно и увеличаване на човешкия интелект или намаляване или пълно премахване на такива чувства като омразата, или дори стимулиране на творческата дейност. Ако това се окажеше вярно, може би човечеството се намираше на крачка от възможността да контролира своята еволюционна съдба. Но истинският въпрос, който Джери предпочиташе да премълчи, беше на кого би могло да повери обществото контрола върху подобна технология? На правителството? На частните предприемачи? На военните? На Църквата?
На никой от гореизброените?
— Ето значи докъде са стигнали — бе казал Джери на своите радиослушатели — интелигентите в собственото си благоденствие. След години изследвания — след шест години, през които нашето правителство разточително е отпускало порнографски суми на Уилсън и на неговите протежета, — какъв е резултатът от парите на данъкоплатците? Сега учените ни съобщават, че могат да направят една съвършено нормална маймуна хомосексуална. Кажете, не ви ли стана по-леко на сърцата? Може би единствената истинска маймуна в тази ситуация е онази, в която хората като Уилсън превърнаха данъкоплатците на хубавата ни родина?
Да, разбира се, всичко вървеше прекрасно за Джери Сигмънд и това можеше да продължава вечно… Само ако не бе стигнал твърде далеч, когато се самопровъзгласи за най-блестящия американски маркетингов стратег… Само ако не се бе поувлякъл смехотворно да завземе остров Луна… Само ако знаеше къде да спре. Това му беше проблемът на Джери: знаеше как да достигне своето, но не знаеше кога да каже „стига толкова“.
Толкова за неговия призив към един съвършен свят. Законът го настигаше, осуетяваше плановете му и това го терзаеше; защото му беше известно, че винаги, когато някой велик човек като него дръзне да има велика мечта, неизбежно някой застава на пътя му, засипва го с презрение и присмех и се опитва да го смъкне на земята.
„Присмивали са се и на Платон — бе обявил той в последното си предаване. — Присмивали са се и на Александър, на Вашингтон и на Линкълн, а те всички са били велики водачи.“ Пропусна да спомене, че хората са се присмивали също и на Бозо, клоуна. Но това си му бе в стила.