Като използваше същите кодове на фалшивата самоличност, с които осъществи и трансфера на парични суми, отмени резервацията си за полета до Лондон и започна да преглежда полетите на „Ер Франс“ на екрана на своя лаптоп. „Защо не? — каза си той. — Париж е хубав през това време на годината.“
Отново го спря червеният прозорец. Появи се в горния ляв ъгъл на монитора, а в него с дебели жълти букви пишеше: „В МОМЕНТА НЕ ПРИЕМАМЕ РЕЗЕРВАЦИИ“.
„Защо?“ — написа той, а компютърът отвърна: „Летище „Кенеди“ и „Ла Гуардия“ са под карантина“.
(„К’во, по дяв…“)
„А Куантас?“ — написа той.
„В МОМЕНТА НЕ ПРИЕМАМЕ РЕЗЕРВАЦИИ“ — бе отговорът.
Приливните вълни на тревогата бяха прелели извън огражденията около Лонг Бийч. Бяха прекосили страната, прехвърлили щатските граници и с помощта на Си Ен Ен преплуваха през Атлантика. В Европа министрите на транспорта, финансите и общественото здраве гледаха на тях с нещо повече от нездраво любопитство. Някой бе използвал израза „организъм, прераснал до бедствие“ и по екраните на телевизора зад бара се виждаше как над летище „Де Гол“ зареждат един американски самолет с гориво във въздуха и го изпращат обратно към летище „Кенеди“.
Най-накрая Джери Сигмънд се заинтересува от новините, които течаха по стенния екран зад бутилките от „Кахлуа“ и „Самбука“. Едва сега наистина забеляза заснетите от въздуха кадри със сваления хеликоптер в Лонг Бийч. Най-после горивото бе свършило и перките на машината висяха неподвижно. Когато камерата се насочи на запад към изоставения спасителен пост, се спря на скелетите на неосъществения инженер Джон и на неосъществената му съпруга. Някой в Си Ен Ен беше увеличил кадъра и го бе оцветил в пурпурни оттенъци и сега го представяха като емблема на новината на фона на зловеща музика.
Когато емблемата избледня до сиво, на екрана се появи позастарелият Ед Наш.
„В дванадесет и пет ще включим кореспондента ни от Вашингтон, който в момента се намира пред Белия дом. Нещо ново при теб, Боб?“
„Ами, Ед, само преди секунда началникът на канцеларията Амбър Мърдок потвърди, както каза тя самата „наличието на множество летални случаи“. Не можа да даде точната бройка, нито какво е съотношението между ранените и убитите, но каза, че докато разговаряла тази сутрин с президента, той силно се колебаел дали да засили карантината в Лонг Бийч. Измъчвал се от възможността да загуби множество човешки живота, ако бариерният остров не бъде поставен под карантина, и тази сутрин бил възнаграден за решението си, като станало ясно, че жертвите са минимален брой и всички планирани мероприятия са били извършени навреме, така че да се попречи на разпространението на акарите. Това съобщи Мърдок. Но ние все още не знаем точния брой на ранените и на убитите. Преди няколко минути в Белия дом пристигна биологът от ЦКЗ доктор Ед Уилсън. В момента заедно с Мърдок и научните съветници на президента провеждат работен обяд.“
Сега вече Джери Сигмънд се бе навел напред от стола си, за да не изпусне нито дума. На екрана на лаптопа му пулсираше червено-жълто послание: „В момента не приемаме резервации…“
Не му обърна никакво внимание. Нито пък забеляза застаналите отвън четирима униформени — по двама на всяка врата. Един от тях дискретно изключи радиостанцията на китката си, за да не привлича внимание. Резервният вариант на резервния план на Джери отиваше по дяволите със страшна скорост.
Кореспондентът от Вашингтон се усмихна.
„По-късно през деня — каза той. — Мърдок и щатският секретар ще се срещнат с президента, докато последният ще продължава да получава информация докъде са стигнали работите по прочистването на Лонг Бийч от акари.
И ако тук, във Вашингтон, предварителните изявления бяха твърде плахи, изглежда, че в чужбина са силно притеснени. Независимо че докладите за прекратяване на карантината са положителни, няколко европейски министри заявиха, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки. Изказаното от тях мнение вече подрони доверието в долара, който за последните два часа отбеляза около петпроцентов спад спрямо английската лира, френския франк и дойче марката. Като се вземат предвид тези последствия, хората тук си дават сметка, че е възможно кризата да продължи по-дълго, отколкото са смятали.“
Една ръка сграбчи Джери за рамото, той се стресна. Човекът с радиостанцията на китката каза:
— Искаме да поговорим, господин Сигмънд.
Зад мъжа бе застанал втори полицай, държеше лаптоп, по чийто екран се виждаше най-новият рекламен фотос на Джери.