Оцелей.
Изграждай наново.
Расти.
Завърни се.
Отмъсти.
Всяко едно от по-горните изискваше доста чакане, дебнене и заговори. Изискваше далеч по-зорко вглеждане в лежащите пред него пътища, търсене на нови възможности в купищата привидно продължителен тежък труд. Но Джери Сигмънд не се боеше от труда. Той остана съвършено спокоен, докато полицейската кола го отнасяше надолу по булевард „Рокауей“ към очакващото го бъдеще. Както сочат всички популярни мъдрости, Джери Сигмънд беше оправен човек.
7
Карнавалът
Ден първи, 14:15 часа
Джери Сигмънд не беше единственият човек, отишъл на летище „Кенеди“ него ден с надеждата да преметне полицията и възнамеряващ кротко да изчезне от лицето на земята. Подобно на господин Сигмънд и Джейк Хофман в началото беше твърде зает, тъй че хвърли само един бегъл поглед на новините, още повече че нямаше нито приятели, нито роднини, нито пък бизнес интереси в Лонг Бийч. Но независимо от това прашинките нахлуха в неговия живот така внезапно, както пада тропическата вечер и потопиха плановете му в пълен мрак.
Беше висок мъж, облечен в небудещо подозрение кафяво и убитозелено. Детектив Гузман го бе видял, но едва ли му обърна внимание преди малко, докато Хофман играеше отвън с двете си дъщерички на една електронна игра, по същото време, в което Джери Сигмънд се опитваше да получи резервация за полетите от „Куантас“. Външно Джейк приличаше на най-обикновен татко, почиващ си между два полета. Дъщеричките му бяха на три и на пет годинки и изглеждаше, че той изцяло им се е посветил, може би дори твърде изцяло. Истинското му име не беше Хофман. Беше изоставил съпругата си в град Бангор, щат Мейн, и сега отвличаше двете им деца в Париж, където смяташе да ги отглежда под фалшиво име.
Бягството му се развиваше доста по-гладко от това на Джери Сигмънд, в действителност за полицията случаят със Сигмънд бе далеч по-забавен. Освен това Джейк се бе подготвил по-добре от Сигмънд. Самоличността му и самоличността на малките Уини и Мишел бяха фалшифицирани и въведени наново в компютрите на Скотланд Ярд и „Уан Полис Плаза“. Нито жена му, нито властите можеха вече да го открият — докато или ако той не решеше иначе. За всеки случай беше източил семейните сметки, като остави на жена си пари, колкото да плати наема за следващия месец и да си купи билет за самолет, но те изобщо нямаше да са достатъчни, за да наеме адвокат или детектив.
Планираше го от месеци, като внимателно обмисляше всяка подробност. А после ей така отникъде, от дълбокото впечатляващо никъде, дойде отменената резервация за полета на „Ер Франс“ и внезапното затваряне на летище „Де Гол“ за американските самолети. Присъедини се към тълпата от хиляди объркани бизнесмени и туристи, виеща се пред всяко гише за продажба на билети в търсене на алтернативен път към Европа, докато Уини и Мишел не станаха твърде отегчени, твърде гладни и изнервени, за да си струва да упорства повече, и Джейк си даде сметка, че всяко по-нататъшно усилие да намери билети е все едно да се жалва срещу зимния снеговалеж в Аляска.
Все още разполагаше с достатъчно пари в брой. Щом обстоятелствата се променяха, значи просто щеше и той да промени своите планове. Не позволи на карантината да го изкара извън контрол и си остана човек, който с всеки сантиметър на тялото си изразява, че владее положението. Роля, която Джейк често играеше, но която не беше единствената.
След като осъзна, че пътуването му към Франция е било прекъснато най-малко за един ден, реши да опита отново на следващата сутрин и се съсредоточи върху задачата да намери хотелска стая за през нощта.
Тогава плановете му отново претърпяха промяна. Стотици други хора бяха стигнали до същото заключение и до същото решение далеч преди него. Всички хотели на територията на летището бяха препълнени. Най-близките свободни легла се намираха чак на девет километра, в Куинс, и той скоро откри, че хотелиерите и шофьорите на такси явно бяха сключили някакъв таен договор да се опитат да смъкнат кожата на всеки закъсал пътник, до когото успеят да се докопат.
Докато жълтото такси отнасяше него и двете му дъщерички надолу по булевард „Рокауей“, Джейк започна да се притеснява, че ако карантината продължи да го задържа при тия надути цени, е напълно възможно парите и късметът да се окажат недостатъчни, за да отвори онова магазинче във Франция. „Всичко се обърна на шибан карнавал!“
Ден първи, 14:40 часа